Иван Станчев

 

Обещай ми 
да кимнеш на вятъра,
да обърка клоните при тръгване.
И когато бъдем с приятели 
и е хубаво,
умората да утешава ъгъла.

Обещай ми,
че ще кажем на слънцето
повече да не лъже цветята.
Та сутрин тръгнат ли звънците,
по пладне
земята да е длан за ятото.

Обещай ми…
Обещай ми да не се връщаш,
когато загубиш очите ми.
А сега
			обещай ми нищо.
И себе си не обещавай.
										Тук си.
 

Обратно към [Виделина] [СЛОВОТО]

© Иван Станчев. Всички права запазени!