Лидия Стоицова

 

Колко ми е трудно
да прескоча желанието си
да съм с теб...
Вървя срещу себе си.
Искам да те изхвърля
от мислите си,
да забравя за теб,
да се освободя напълно.
Пречиш ми.
Не ти.
Любовта ми към теб.

* * *

Най-мечтаният от мене мъж
заспива на друго рамо...
Едва ли гали косите и,
едва ли шепти нежни думи,
едва ли доказва
някогашната си страст...
...Но с мен не е имало
и няма да има такова заспиване...
След нетърпеливото
демонстриране на желание,
идва самотата...

* * *

Винаги ще си останеш
една моя неосъществена мечта...
Летиш пред погледа ми
като голям балон,
от който като се спука,
ще полетят малки,
нищожни късчета щастие.
Не мога да те имам огромен…
Не те искам и на парчета.
Най-добре е да изпусна въздуха...

Обратно към [Виделина] [СЛОВОТО]

© Лидия Стоицова. Всички права запазени!