ЕДНООБРАЗЕН ПЕЙЗАЖ

Мъглите слизат. Вечерта шуми.
И ветровете тръгват със дъжда.
Развеяните пътища отлитат
към дъното на тъмния простор.
Тогава, 
под старите, замислени дървета
минават уморените кози
и кроткото козарче в здрача свири
под плясъка безкраен на дъжда.

То гледа дълго стихналите къщи
и здрача, и развеяните пътища.
Мъглата пада бавно над очите му. -
Дърветата са тъжни и сами...
И старите кози вървят безкрайно...
И кроткото козарче в здрача слуша
самотни стъпки, ветрове, въздишки -
и тихо се усмихва и мълчи...

Дъждът шуми... Козарчето пътува
със къщите и мирните кози
към тъмните, мъгливи хоризонти.

Обратно към [А. Вутимски] [СЛОВОТО]