ЕСЕНЕН ДЕН

От тъмното небе дохожда вятър.
Тревите и дърветата са есенни.
И ето пак самотната латерна
под вехтия балкон скрипти унесено.

И ти си,както винаги,пак сам,
във непознати улици загубен.
Мечтаеш за прозрачно, синьо езеро,
за тъмни, стари градове със куполи.

Ти би се радвал да блуждаеш дълго
под каменните сводове на крепости -
във Охрид или в Търново да дишаш
дъхът на старина, която вехне.

Дърветата скучаят с тебе в София,
латерната дори те отегчава.
Но отпътувай в есенния здрач
по пътищата стари на България.

Във всеки град ще ти разказват дълго
старинна летопис къщя и църкви;
ще те посрещат пеещи наречия
и чудни хора със носии пъстри.

Ще видиш жития на мъченици,
покрити с прах евангелия златни
и нестинарки нощем по езически
над тлеещи огньове да играят.

Ще шепнеш чудни,звучни имена:
Трапезица, свети Наум, Беласица.
Ще бъдеш брат със хората навсякъде -
и българин от всички времена.

Обратно към [А. Вутимски] [СЛОВОТО]