НЕРЕАЛНИ СРЕЩИ

Макар че вас ви няма между нас,
аз ви обичам,виждам ви понякога.
Разказвахте ми приказки във мрака,
на стар език с еднообразен глас.

Дохождаше магьосникът Боян,
и през мъгли и вечери беззвучи,
с старинен меч и сребърен колан,
ме водеше далече в крепост пуста.

Живял ли е пустинникът Иван
във пещера, където слизат ангели?
Умряла ли е златната Византия?
Защо е бил прободен Калоян?

Царе далечни и светии, и стълпници,
тържествени като старинна фреска,
които ми подавате ръце,
защо ми се усмихвате безмълвно?

И между вас защо съглеждам винаги
едно момиче в бяло покривало,
що бавно се изкачва и ме вика
от каменните стъпала на Царевец?

Обратно към [А. Вутимски] [СЛОВОТО]