Някога

Помня върхове в слънчеви искри
и дълбоки,спокойни гори.
- Мойте спомени сини и тихи.
Помня в ранни, смълчани зори

ние тръгвахме в тъмните пътища
и със кошници леки в ръце,
през бездънните, стръмните пътища
със измито в росата лице...

И когато огромното слънце
разпиляваше синята нощ,
ние пълнехме - зрънце по зрънце -
със малини червените кошници.

Тия върхове в слънчеви искри!
Тия знойни, спокойно гори!
Долу някъде синият Искър
и над нас - ведрината трепти.

Вечер, щом като едра сълза
на небето застиваше месецът,
ние тръгвахме бавно назад
във бездънната вечер унесени.

...И ний виждахме: малък пазар.
И звънят във ръцете ни левове...
И над старата,тъмна гора
ветровете във здрача повяваха...

...Помня върхове в слънчеви искри
и спокойни, и знойни гори...
Мойте спомени! Синият Искър!
И звездите във ранни зори.

Обратно към [А. Вутимски] [СЛОВОТО]