НАШИЯТ ГРАД

Къде е днес повяхналата уличка
с разкривената, шарена каручка,
замисления старец пред дюкянчето
и неговата сребърна лула?

Жените се разхождаха с чадъри,
със дълги рокли и със къдрав кок.
А слънцето залязваше безмълвно
над празничния парк и над файтоните.

Къде е днес забрадката на баба ми
и стария албум със стихове?
Тантелите на леля и иглите й,
и шарените статуйки с цветя?

Навярно няма скоро да се върнат
хаджиите у нас от божигроб.
И влажен мъх ще израсте по плочите
на тихия ни двор от турско време.

Обратно към [А. Вутимски] [СЛОВОТО]