ПРАЗНИК

На трапезата пъстрата бъклица.
И момите, и булките чакат
да натурят големи огърлици,
и пендари, и ясни забрадки.

Над поляните вятър тръгнал е
да отвее над урвите слънцето.
И до прага на старата къща
уморено присяда свекървата.

В тоя ден и света Богородица
ще послуша свирнята на гуслите.
И моми, и ергени, и булки
ще се люшнат широко и радостно.

Щом свършат хората и свирките,
ще развържат невестите кърпите,
да накупят тепсии бакърени,
да се върнат със песни и китки.

И ще млъкне над урвите тъпана.
А когато забие вечерня,
те ще видят плетищата, черните,
и безумната, гърбава къщица.

Ветровете скриптят във стрехата.
А отдолу самотното куче
слуша стария, тъмния ручей
как люлее във мрака кошарата.

О, хорото насън се търкулнало.
И насън са звънели огърлици.
Върху прага въздиша свекървата.
Няма смях, няма свирките, гуглите.

Обратно към [А. Вутимски] [СЛОВОТО]