СЛЕД ПЛАДНЕ

Тихо е днес. Не е било никога толкова тихо.
Обичал си някого, бил си обичан и ти.
Ето те днес - уморен от ненужни мечти
като дюлята в двора,що ветрове са превивали.

Войната премина край твоята родна страна.
Самолети враждебно ръмжаха над бели върхове...
Но безмълвно е днес и в малките стари села
тъжните селяни тихо се греят на слънцето.

Има мушици,що светят във златния въздух.
Бавният вятър неусетно помръдва листата.
Небето прозрачмо е, борове спят в тишината,
погълни тоя въздух,тоя мирис на влага и слънце.

И се радвай на чудното, земното, лятно спокойствие.
ти дишаш и слушаш. Ще преминат световните вихри.
Има родна земя, има слънце, трева и простор. -
Тихо е днес. Като никога днес ти е тихо.

Обратно към [А. Вутимски] [СЛОВОТО]