СТАРИЦАТА

Във стаята е здрачно и безмълвно -
и светлината във стъклата гасне.
А старият бюфет е мрачен
и като старец сам седи във ъгъла.

Столовете полека се отдръпнали
под вехтите, замислени портрети,
а старите пердета с кръпките
от залеза внезапно им засветили.

Така в часа на здрача мълчаливо
тя пак седи на вехтата кушетка
и очилата й изкривени
над старешките скути тихо светят.

Иглите пак играят във ръцете й
и кротката старица се усмихва
на пожълтелите пердета,
на вазите, на здрача,на картините.

Вратите остарявали и скърцали,
и вече подът грапав и протрит е, -
а винаги все тъй безмълвно
нощта посреща тя в ръце с иглите.

Старицата. - Навярно и животът й
когато гасне в стаята със залеза,
тя пак ще се усмихва кротко
с иглите във ръце и с очилата си.

Обратно към [А. Вутимски] [СЛОВОТО]