Утрин

В широката, спокойна улица
- във утринта, -
когато пролетта
сияе свежа в светлите стъкла,
една притихнала кола
минава.

Възправеният млад колар,
огрян от слънцето, юздите
държи спокойно.
Конете, старите коне
безшумно крачат. И над тях
прелитат с неспокоен вик
врабчетата
и бавно се протягат
на слънцето
измокрените покриви.

Шумящият, просторен град.
Колата в слънчевата улица.
Възправеният млад колар,
огрян от златните лъчи.
О, тази пролет! -
В сърцата
как смело влива бодрост и възторг,
в тревожните очи - лазур,
в лицата - млада кръв и свежест.

Блести спокойна пролет над града.

Един колар,
усмихнат и разгърден,
застанал твърдо
върху колата - сам
пътува в сутринта към слънцето и синьото небе.

Обратно към [А. Вутимски] [СЛОВОТО]