Добре дошли в моя свят читателю

 

Не знам защо, но винаги съм се питала: какви хора сме ние, шопите? Защо така често хората, без да ни познават, използват нарицателното : ”мръсен шоп”. И веднага ще се позова на класика в българската литература – Елин Пелин. Той не само че издигна шопския диалект до равнището на литературен език, но и доказа, че и в душата на тези представители на българската народност са живи общочовешките стойности – хуманност, доброта, човешка любов.

А името на родния ми град – Костинброд, е свързано с името на една юначна девойка – мома Коста, за която легендата разказва, че е повела момците на бой с поробителя – турчин. Посечена била от турския ятаган на брода на река Белица, която с другата река – Блато, очертава контурите на моето селище. И оттук – на Коста брода, та Костинброд.

Та да си призная, ние – шопите не сме чак толкова лоши хора. В моя свят, в моята душа съм се старала да търся равновесието, средата – за да оценя дадена житейска ситуация или човек, винаги вземам средното аритметично “за” и “против”. Защото има една поговорка :

авторката“И най-мъдрият си е малко прост” т.е. у всеки живее и положителното- като пример за подражание, но и другото, егоистично заложеното, животинското, което го кара да търси и непопулярни средства, за да оцелее.

Да, най-характерното за нашето време е как да оцелеем. Защото една партия извади разноцветни домина и спретна на своя народ най-зловещия карнавал, невиждан в цялата ни история. Безпаричието, предателството, оскотяването, злобата често ни довеждат до отчаяние, но има и добри хора, на които можеш да се опреш.

“На гости в Костинброд” – тук аз съм използвала различни белетристични жанрове – разказ, очерк, фейлетон, есе – може би нещо като нашата шопска салата – така, както е пъстър и многообразен нашият живот.

А и ние, шопите, често се променяме – ту сериозни и вглъбени, ту романтични и замечтани, а често и проницателни, реалистични. А хуморът – той си ни е в кръвта. Оставам с надеждата, че тук, в  моя малък град, в моята малка къща – душата ми, ти ще намериш и нещо свое, читателю!

Защото болката, страданието от трудния живот са общи – значи и това, което съм изстрадала аз, е част от твоята болка!

Може би ще те впечатлят хубавите графики на моя ученик – Денислав Дончев. Лично аз много се впечатлих от моя портрет – с измъчено от страдание лице и една голяма сълза, с изцапана от хорските хули и унижения дрехи, без ръце – както той обясни, защото така не може повече – нуждая се от мъжка закрила... (която цял живот не ме е съпътствала). И все пак – ще завърша с мотивът от песента за рано попарената вишна и магията на пролетта – въпреки злият вятър и снежната вихрушка, дървото непременно ще опази и пренесе в бъдещето своята рожба, защото любовта е вечна и непобедима...

Оставам с уважение и обич: Авторката

Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

следващ

© 2000 Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!