На майка България

 

Коленича пред теб, майко Българийо!

И свеждам глава, за да те моля за прошка, защото ти си онази невидима сила, която ме е създала от жилав корен, защото твоето име е чисто и свято – изкупено с безброй скъпи жертви пред олтара ти. Защото ти си моята скъпа Родина.

Прости ми, когато забравях строгите традиции и вярвах на красивите думи и обещания на любимия, не минала пред брачния олтар!

Прости ми, когато аз, грешницата, сама празнувах своята сватба и хиляди пъти се заклевах в нероденото ми дете да изкупя вината си с гореща и чиста майчина грижа!

Прости ми, че обрекох себе си на вечна самота – неразбрана и неприета, тревожна и загрижена за утрешния ден на моето дете...

Гледам през сълзи прекрасните му очи, галя меките детски къдрици, слушам звънливия детски смях и разбирам – моят син е твоят утрешен ден, твоето бъдеще!

Сега, когато всички ние, българите, по един или друг начин сме сломени и измъчени, когато изкупваме своите грехове, вина и заблуда, аз се моля.

Моля те, майко- Родино, не допускай синът ми да расте в нищета и мизерия, не допускай никога да протяга ръчичка за мизерната милостиня, да бъде смазан и отритнат от съдбата и света!

Вдигам треперещите си ръце и ти дарявам моят син. Нека той да бъде верен твой воин! Нека моята любов го окриля, когато лети на крилете на своята сребриста птица, равен с небето и звездите! Нека с чест носи щикът и знамето на отечеството, защитник на правдата и светлината!

Искам моят зов да достигне до сърцата на всички майки като мен – нека да си подадем ръце и заедно да се борим за един по-достоен ден на децата ни!

Майки и сестри, знайте, че когато сме сплотени, ще бъдем и силни!

 

Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

предишен следващ

© 2000 Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!