КОЛЕДА

 

Коледа

Утре ще стана рано, ще напаля камината, ярките искри на огъня ще стоплят моя хладен дом...

Ще се опитам да върна спомените, звънливите детски гласчета, топлия глас на мама, която все гълчеше по немирниците.

Ще замеся обредния хляб – дъхав и бухнал, като човешка душа. Ще сложа и парата – символ на благополучието. Ще наготвя дванадесет постни ястия, а малката ми внучка ще нареди коледната елха и искрящите свещи.

Вечерта ще сложа новата бяла покривка и ще наредя Коледната маса. Ето, тя е готова – отрупана с всичко, което е родила земята – дъхави червени ябълки, круши, грозде, орехи, дюли и искрящо вино. Тогава ще насядаме всички – и живи, и мъртви. Ще помълчим пред спокойно горящите свещи, къщата ми ще ухае на тамян, а ръката ще направи кръстния знак.

Тогава ще сложа на хляба малката икона с Твоя образ, Господи, и ще те потърся... В очите ми ще напират горещи сълзи, защото ще изпитвам вина пред Теб, заради омразата и злобата, които съм таила в душата си, заради греховете, които сторих за проклетите пари... Ще те моля за прошка и милост. С надежда ще взема своя дял от Коледната баница и ще потърся своя късмет, в душата ми ще има искрица надежда – та нали твоят празник е толкова чист и свят! Та нали ти се роди и тръгна пред нас с личния си пример да ни водиш...

А защо не те следваме, Господи, а само когато ни е трудно те търсим?!

И защо никой от нас не може без твоята нежна любов?

 

Подай, Господи!

Честита Коледа!

Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

предишен следващ

© 2000 Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!