На Трифон-зарезан с радио Благоевград и с прекрасната журналистка Светла Русева

есе

“Вила се й лоза винена”... Отколе народът ни е търсил красота и хармония, за да не е така тежък и непосилен трудът му... Защото и най-простичкият и неук човек се чувства някак по-уютно, по-щастлив под нежната сянка на извитата лозница, защото никога гръм не е удрял прекрасната лоза, простряла се като мекото тяло на жена – гъвкава, любяща, топла...

 Не знам защо, но когато слушам Вашият така близък до мен глас, Светла, когато спомените ме връщат към минутите на срещите ни - имам усещането именно за лоза – зелена, буйна, а същевременно кротко извита и търсеща опора и сила...

В минутите на предаването мислите ме насочват към класиците на българската литература – Иван Вазов (Вечерята в Хаджи-Марковата къща), а защо не и Веселин Ханчев (За да останеш, за да си потребен...)

Да, жената – оная магия, невидимата сила, способна да окрили и благослови мъжа в тежкия му път, или блудницата – сееща интриги, омраза, разврат, напрежение и духовна бедност, от която потръпва всеки нормален човек.

От моя петдесетгодишен жинейски опит знам, че когато си мъдра и топла жена, мека и гъвкава като лоза, непременно ще устоиш на предизвикателствата на съдбата – изменница!

Острото и твърдо поведение, горделивостта, домогването до власт и пари, лошият морал са най-лошите съветници. Такива хора живеят малко и не оставят нищо след себе си. Защото в природата има един непоклатим закон – злият и острият вятър, силната буря не траят дълго. Тя преминава и непременно грейва слънце и се усмихва синьото небе.

На Вас, мила моя лозичке, желая много търпение и мъдрост, здраве и нека Бог Ви даде милост и закрила за успех, щастие и творческо дълголетие! От сърце Ви пожелавам добър и грижовен стопанин, да не Ви е страх! Вече е време!

ОБИЧАМ ВИ !

 

Февруари 2000 г.
/Костинброд/  
С уважение:

                           

Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

предишен следващ

© Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!