ДОКОГА НАШИТЕ МЪЖЕ ЩЕ БЪДАТ БАБИ ...

(Насаме с радио Благоевград и прекрасния журналист и общественик Цанко Димитров)
есе

Тази е поредната вечер с предаването “Добър вечер нощ”. За пореден път слагаме пръст в раната, защото обществото ни е болно, защото за голямата болка не стига един ум... Имам чувството, че Цанко ни е събрал на седянка, както в добрите стари времена, когато българинът вечер е присядал, за да сподели мисли, да потърси верния път към идеята... Не знам защо, но в тази великанска борба между доброто и злото, определено злото е много по-жизнено, по-добре организирано, с по-богата фантазия, а порнографията, сексоманията и наркобизнеса са в изключителна форма.

Сега е особено актуален образът на добрия човек като мъченик, просяк, дрипльо и какво ли не. А хленча и крокодилските сълзи по “доброто старо време” са неспирни. Мисля си за зловещия, уродливо подреден и противен свят на Джордж Оруел (романа му “1984”). Оказа се, че за броени минути опитният мошеник може да ни ограби, излъже, да ни захлупи с невидимия похлупак – така с години живеем – безпомощни и самотни, да леем горчиви сълзи и със страх да очакваме смъртта – спасителка.

ЗАЩО?

Във Вашия дълбок, топъл, мъжки басов глас преди всичко на човек и журналист долавям многопосочни измерения. Това, което правите, в никакъв случай не е скучния монолог на политическия агитатор в часовете за политическа просвета.

При Вас няма разминаване между думи и дела. Има много болка и тревога за утрешния ден на народа ни. Има достолепието на българина, който независимо че е притиснат до стената от злобата, предателството и оскотяването, се бори и устоява достойно. По един Ботевски начин Вие тръгвате от единичното, личното, за да обобщите и защитите цялото, а то е именно, че е вече време добрите сили да се вземем в ръце, да се организираме, да се противопоставим на злото, но с честни, достойни средства.

Аз не искам да живея в отвратителния свят на Оруел – не искам историята да се прави от пикльовци и страхливци.

Има, още има истински мъже, горди и достойни, достолепни и красиви... Пред тях да коленичим и да се молим за спасение... А защо не и да тръгнем с тях в трудния им път?...

 

Август, 2000 
Костинброд
С уважение: на Ц

                           

Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

предишен следващ

© Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!