Да живееш с професията си

очерк

Тази сутрин леля Митра стана много рано, кръшна се из къщи да пооправи завивките, да изтрие праха... Сърцето й биеше, в ушите й още звучаха топлите гласове на “децата” й от радиото, “нейните деца” – както обичаше с гордост да споделя тя с приятелките си. Днес те щяха да й дойдат на гости... Най-после! След толкова самота и тъга, когато двамата с чичо Митуш сядаха сами на трапезата вечер и залъците им засядаха в гърлото. Само любимото си радио слушаха вечер, в предаването “Настроения”. Весело им чуруликаха Краси и Билянка, топлеха осиротелите им самотни души.

Леля Митра ставаше някак друга, гледаше я чичо Митуш и неусетно си спомняше игривите пламъчета в очите й от младини... когато в люлката гукаше красивата им дъщеричка, а щастливата майка като гълъбица шеташе у дома. Той беше много горд, като гледаше как блестят от чистота белите перденца, с колко вкус тя подреждаше къщата, та чак в завода го задяваха, че у тях е толкова хубаво...

Но както казват хората, много добро не е на добро. Съдбата – изменница не отмина и техния дом. Заболя тяхната Лилянка, тежка болест я мореше, епилепсията не се лекува лесно, но разтревожените родители все търсеха помощ. Де що чуеха добър лекар, все ходеха и се съветваха. Злите езици пък им подхвърлиха, че на дома им е направена черна магия... О, боже, ти нали си милостив, защо наказваш добрите и невинните?... Все така, неусетно, в грижи и неволи се изнизаха годините. Лилянка порасна, замоми се, стана на 35 години. Нежна, лъчезарна, красива девойка, но... без късмет. Писано било бедните родители да не дочакат сватба. Загубиха детето си, заглъхна домът...

 

В топлия, слънчев, майски ден ние с Биляна, млади журналисти, правехме първото си гостуване в дома на редованата ни слушателка леля Митра Юрукова! В работата си имахме свой стил – да търсим винаги трайните човешки стойности – честност и искреност при контактите със слушателите. Ние в никакъв случай не искахме да  се заиграваме за пари или за позьорстване. Основен критерии и оценка бяха сърдечните гласове в ефира, тази жажда на хората за човечност, доброта и доверие. Такава беше леля Митра – оригинална, жива и... много мъдра.

Районът, в който отивахме, бе известен като тих, много чист – там бе розариума, имаше и много декоративни стари дървета и храсти. Сякаш като в приказка, из зеленината ни посрещна голяма, бяла и светла кооперация. А пред входа – развълнувани и просълзени, като щастливи родители – леля Митра и чичо Митуш.

Не знам защо, но през цялото време, докато си говорихме, не ме напускаше мисълта колко жилав и здрав е нашият корен. Гледах тази привлекателна жена, преживяла толкова болка и грижи... Чудех се откъде  взима толкова сила да не се озлоби, да не се предаде и през сълзи да пее... Да обича живота, и все така да поддържа дома си чист и подреден...

Това беше нашият голям и мъдър урок по човечност – благодарим ти, лельо Митра!

 

С обич : на К
май 2000
Костинброд

Краси и Биляна

Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

предишен следващ

© Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!