ПРЕДИ ПОЛЕТ

Даниел внимателно маневрира из задръстените софийски улици, неговото току-що измито Волво безшумно се промъква към Княжево. Денят е прохладен и обещава леко и приятно пътуване. Слънцето, изгряло само преди час, гали с лъчите си и весело си играе с плюшеното зайче на предното стъкло. Той крадешком поглежда към Нели, кой знае защо мълчалива и замислена...

Това полу-дете, полу-жена го връхлетя изведнъж, неочаквано, точно когато Даниел се чудеше какво да прави с Марлена, лекомислената си съпруга. Интересно защо Нели не обърна внимание на предложението му за една разкошна вечеря в луксозен ресторант! Е, приятно го погъделичка старанието, с което тя изглади и приготви униформата му преди полета... Тя все още не можеше да свикне с рисковете на авиацията. Това пътуване до Рилския манастир бе изцяло нейна прищявка.

Нели бе високо, стройно, слабовато момиче, с буйна кестенява коса, с бакърен оттенък и големи очи, а цветът им Даниел все не успяваше да определи – ту зелени със златисти пламъчета, ту кафяви. Нели със смях казваше “неверни”. Израснала при майка си, вместо бащинска грижа бе свикнала за всичко да пита по-големия си брат – той заместваше липсващия й баща... Тази година бе приета в университета – щеше да става филолог или журналист... нейна работа.

Даниел, след като се измъкна от шумния булевард “Борис ІІІ”, с облекчение  насочи автомобила си към Владайското дефиле.

Запушиха, цигарения дим го гъделичкаше, беше приятно. Тя отвори малкия термос и наля силно, ароматно кафе.

Разбира се, Нели изобщо не бързаше да създава връзка, а с Даниел се запознаха на абитуриентския й бал, когато брат й, директор на фирмата, го доведе на купона. Тя се чудеше на какво повече да се радва – на разкошните тъмночервени рози, които Даниел й подари, или на красивия, висок, строен младеж с усмихнато лице и несравнимо впечатляваща униформа на летец от гражданските авиолинии... Изобщо с него Нели се чувстваше някак голяма, защитена. А тя много искаше и да се грижи за него! Защо ли Марлена го беше огорчила така дълбоко? Тя с нещо бе накърнила неговото мъжко достойнство, но Нели не биваше да пита.

Сега, когато приятните звуци от касетата на Кемий Джий я отпуснаха, тя примижаваше и се мъчеше за нищо да не мисли. Бяха само двамата, на път към едно божествено място, тя беше твърдо убедена, че Даниел ще й бъде благодарен за идеята.

Той се изненада искрено, когато отби вляво, а пред очите му блясна бялата статуя на Рилския светец. Всъщност лъхна го нещо ново, непознато – чувството, че човек трябва да мисли не само за материалните измерения на живота. Някъде бе чел, че те са преходни, че истински трайни са моралните стойности, но не бе обърнал внимание. Стана му досадно. Къде по-приятно е да си седиш на някое приветливо място, с хубава музика, да скиташ из омайните кътчета на планетата, да гледаш богати, красиви жени, градове... Та нали летците са като птиците – повече в полет, малко се удържат в гнездото! Досега си мислеше, че на една жена й трябват пари, хубави тоалети и тя е твоя - ще те цени и уважава. Но когато се върна от полети в Южна Америка и позвъни, неочаквано върнал се, Марлена го поля със студена вода. Тя приятно прекарваше свободните си мигове с непознат млад мъж. Обикновена семейна история, но тогава изведнъж Даниел си спомни детството, красивия Сливен, родителите си. От дете мечтаеше за тих, чист и подреден дом, деца, хубава, вярна и добра жена... “Селения”-та сега това изобщо не се търси, всеки бърза да живее, да консумира наслади. А може би идването им тук никак не е случайно, точно сега, когато е на кръстопът, когато е вън от дома, на квартира, трябва да си даде отговор какво всъщност иска за себе си?

Пътят се извиваше живописен все по-нагоре. Отстрани мощни дървета протягаха зелените си клони и образуваха свод, през който минаваха. В този свеж летен ден птиците весело чуруликаха, а в дерето се плискаха буйните води на Рилска река и правеха бяла пяна... Как ли някога светецът и хората са пътували пешком, каква ли сила ги е карала да идват в този далечен край?!

Пристигнаха. Вдясно скромна икона приветстваше с добре дошли, а отпред се откри величествена гледка – самият манастир. Даниел за първи път усети докосването на старината – оная тръпка, която те кара с гордост да погледнеш, че имаш и нещо родно да покажеш на света. Интересно колко старинни замъци беше разглеждал в Италия, Франция, Австрия – къде ли не, а не е идвал тук, в този вълшебен кът?

Времето изведнъж полетя, без да могат да усетят неговия ход. Прекрасните стенописи, ангелогласния хор в църквата, блясъкът на олтара, романтиката на древната православна традиция в службата, мирисът на тамян... Усещането за една мощна енергия, която сякаш те пречиства, сякаш те кара да се извисиш над всичко дребно и нищожно... Топлият звън на камбаните в утрото, които ги събудиха след вълшебната нощ!

Нели усещаше с душата си, че с този млад мъж, изведен от водовъртежа на светския живот, става някаква промяна. Та той сякаш е отново онова момче, което безгрижно е тичало по пътеката в гората и се е наслаждавало на девствената природа!

Още няколко крачки и пред тях е малката скромна църква и тесния проход от гроба към тихото място за молитва на светеца. Поверието казва, че през пролуката могат да минават само тези, които нямат грехове. Сякаш невидимата ръка на светеца те докосва и води през мрачната теснина... За миг Даниел не вижда никого, не чува закачките на Нели, той е някъде там, в необятния космос, където великата природа е подредила всичко с безпогрешна точност.

Да, Даниел разбира – семейството, другарят в живота, дома - ето това е много по-сложно и от най-трудния полет. А той му предстои. И когато излиза нагоре, към мястото на молитва, там - толкова високо в планината, му е леко. Той чувства, че ще се справи, ще намери път, важно е да не те е страх, да вярваш в доброто, да си честен.

Нели мълчаливо седи и гледа към Рила – тази приказна и величествена, строга планина... Всеки е сам със себе си, така е най-добре - да е тихо, да мълчиш и да си мислиш...

Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

предишен следващ

© Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!