При представяне на книгата
“Нестинарска Богородица”

Когато стъпваш по горещите въглени...

есе

на Крася Титянова

17 ноември 1999 г.

гр. София

О, Богородице, защо съдбата отреди ти тежък жребии? Защо ли ти, която нямаш равна по красота и жизнерадост, понесла до сърцето си двете рожби – щастлива и засмяна, трябваше да се огъваш доземи, застигната от злия вятър? Защо ли студените ръце на завистника поставиха под краката ти парещите въглени на болката и страданието...

А очите ти до дъно се изплакаха да търсят във времето и пространството образа на любимото същество, на истината и правдата...

Обичам те, моя Нестинарска Богородице, българка понесла в душата си образите на Ботев и Левски, съзидателна, даряваща ни вяра и живот!

Тук, в шумния столичен град на лилавите люляци и тъмночервени рози, ти пееш тай-нежните си стихове!

Като камбана на оптимизма ти, в душите ни остава твоето авторско послание:

“Вярвам в мисли, чисти като развигора,
вярвам в грешници с разкаяни зеници,
и в добрите чувства на добрите хора,
и в молитвите на пролетните птици.

Вярвам в годинарчето и в булчинското цвете,
в истината, но с Господна мяра;
вярвам и в докосването на ръцете,
вярвам в своята непохабена вяра!”

Аз знам, че си безсмъртна, защото преля живота си, кръвта си в сърцата на Антоанета и прекрасните си внучета, защото чрез своите стихове, Крася, ще влезеш в сърцата и на нас, твоите читатели – занапред в бъдещето!

От цялата си душа ти желая здраве и творческо дълголетие, скъпа Краси!

С обич и уважение: Занка Иванова

Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

предишен следващ

© Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!