Здравей, Рей, обичам те!

разказ

Рей напрегнато гледаше синия екран на видеоскопа в работния си кабинет, явно нещо го провокираше, защото нервно хапеше устни и мълчеше. До него седеше сестра му Ан, спътница и засега най-верния му приятел и сътрудник в трудния му, безнадежден експеримент на Земята.

Рей отдавна се бе научил да управлява организма си, така че да  се съхрани максимално добре и дълго – косата му бе леко посребряла, очите му, тъмни и сериозни излъчваха сини пламъчета. На лявата му буза имаше нежна трапчинка - следа от нежната целувка на майка му – Мария Магдалена. Стройното му, атлетично тяло бе стегнато в сребрист блестящ комбинезон, а отгоре бе наметнал синьо – електриково наметало. С една дума, мъж мечта.

Ан, сестра му, бе също висока и стройна като брат си, а раменете й бяха покрити с цял водопад златни къдрици, разкошната й руса коса. Очите й също бяха тъмни, като на Рей, бе ги очертала с блестяща зелена очна линия. Тя бе облякла също такъв сребрист комбинезон, а отгоре разкошно се спускаше зелен шлейф, ефирен и прозрачен...

Баща им, професор Боб, бе шефът на междуконтиненталната космическа станция “Дженезис”, която цяла вечност провеждаше изключителен ескперимент на Земята – най-близката до тях планета, опит да приобщят, ако успеят, а и да облагородят жителите, за да бъде и Земята член на тяхната галактика Хумарион.

Професор Боб бе загубил окончателно надежда за това, въпреки изключителната красота и природни дадености, въпреки интересните и много жизнени земни жители, и достиженията на науката, изкуството и културата... Но всичко това постепенно се изчерпваше, не се раждаше нищо ново, липсваше развитие.

Спря до Рей, който съвсем случайно бе открил една интересна девойка, издънка от стар род на шаманки в България, една малка държавица на Балканите. Когато я програмира, Рей много внимателно избра родословието й, а в яйцеклетката на майката закодира своя генетичен модел с надежда това да бъде неговата приемница за връщането му там, след безславния му собствен провал на Земята. Земните жители имаха силно развита агресивност и злоба, автентични, близки до животинските инстинкти – егоизъм, завист, предателство... и какво ли още не.

Много пъти екипът програмираше близки по код хора, носители на интелекта от галактиката Хумарион. Но те контрастираха, не можеха да се впишат и с личния си пример да заразят хората, за да ги следват. Те ги правеха мъченици, убиваха ги и ги обявяваха за светци. А след това се кланяха на мощите им, палеха свещи, вярвайки, че чудото ще стане...

Отчаян, Рей реши да бъде изключително жесток към Зия, земната девойка. А тя бе толкова красива! Разчиташе, че ако тя се справи и в екстремалните ситуации успее да зарази с примера си и с интелекта си земните хора, ще я избере за своя жена, ще отиде там и ще се включи в еволюцията, за да дойде щастливия успешен край на експеримента, приобщаването на Земята към Галактиката и Космоса.

Ден след ден, Рей задаваше своите трудни тестове на Зия. Майка й, която бе избрал, бе възможно най-студената и жестока жена, пълна противоположност на девойката, а когато я роди, вместо мляко, бедното дете засука мляко и гной, защото майката бе заболяла от родилна треска и мастит... но детето плака и се гърчеше, съжалиха го и му намериха кърмачка...все пак, оживя.

Малката Зия бе изключително любознателна и талантлива – но Рей осторожно я тласкаше и към успеха, когато идваше ред на аплодисментите й удряше по някой шамар и тя все не успяваше да се реализира. Така се мина времето и ето че девойката, която завършваше средното си образование можеше и да пее, и да свири, да танцува, разбираше от поезия и литература, от замеделие, знаеше генетика, химическа борба с плевелите и какво ли още не...

Но най-голяма болка чувстваше Рей, когато разиграваше тестовете с любовта. Тук имаше най-много грешки. Време беше Зия да е наясно какъв мъж ще има, как ще изглежда той, а и каква съпруга ще е тя. Тук тя бе най-безпомощна, липсваше мъдростта на годините. Тя постепенно свикна да се справя със задълженията си като съпруга и майка... Рей със затаен дъх следеше всяко нейно движение и ласка в леглото, понякога му се струваше, че тя е готова за него, но... Ан внимателно го предупреждаваше, че има още много неща да се случат.

Ето Рей изпрати Зия да работи в националното радио. Девойката можеше и знаеше далече повече от онова, което се искаше от колегите й. Тя бързо се ориентираше в огромния информационен поток, имаше верен поглед към нещата от живота. Тогава Рей, без да се бави, я изтегли в системата на радиотехнически войски на ВВС. Зия потръпваше от вълнение. Вперила поглед към огромното небе и неговите загадки, светкавично разкодираше информацията и я изобразяваше на огромния екран, сякаш интуитивно предчувствайки необятността на Космоса.

Но пак, точно тогава, когато тя трябваше да се радва на безспорната си слава на първа и най-опитна военна служителка, Рей отново й удари поредния шамар - изправи я пред предизвикателството на фаталната любов.

Зия всичко можеше, но само в любовта бе пълна наивница - изобщо не можеше да се овладява и ръководи чувствата си... А Рей така мечтаеше за ласките й, за нежните й ръце, за горещите й устни...

Фаталният мъж, от когото Зия роди прекрасната си дъщеря, бе самият Рей, но той се опасяваше, че е твърде рано да й открива истината, че той е...

Двадесет и пет години я остави сама с двете й деца – тя бе прекрасна майка, грижовна и дисциплинирана, успешно се справи и с университета и с учителската си професия, която Рей й предложи и тя прие с желание... но си остана все пак едно голямо дете!

Времето течеше, хората постепенно се оскотяваха, злобата, лицемерието и предателството ставаха нетърпими, а колкото положението се влошаваше, толкова Зия се извисяваше – мъдра, добра, всеотдайна... По един неин, чуден начин тя се научи да смесва в едно магията на бабите си с комунистическата идея и с Бога...

Рей се чудеше от къде тази жена намира сили, въпреки всичко да не се озлоби и да не натрупа в душата си жлъч и омраза!

Ан един ден му каза, че вече е време... но те ще слязат на Земята заедно. Внедриха се като радиожурналисти в едно местно радио и веднага потърсиха връзка със Зия. Оттук понякога Рей можеше да си говори с нея за нещата от живота. Постепенно в контактите те достигнаха до истинско съвършенство, хората от аудиторията ги слушаха с интерес, обикнаха ги и... тръгнаха след тях!

А дали Рей, след като успя до тук, ще успее до край?! Дали Зия и Рей ще спасят планетата?

Подай, Господи!

Обичам те, Рей!

С обич: на К.

София, май 1999 г.

Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

предишен следващ

© Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!