ХАОСЪТ

разказ

(посвещавам на Сорос- геният на апокалипсиса)

 

Професор Боб, ръководителят на междуконтиненталния комплекс “Дженезис”, внимателно работеше в работния си кабинет на огромния видеоскоп. Вниманието му бе привлечено от едно дете – мегаломан, с претенции да си присвои неговата роля на Земята – най-близката до тях планета. Основно в своята работа това дете-убиец си служеше с финикийските знаци. Неговите слуги усърдно бутаха пачките пари в ръцете на земните жители, като им обещаваха безоблачно бъдеще и вечен живот... Бедните хора, обезумели се надпреварваха да залагат всичко, което имаха – къщи, имоти, децата си, майки, бащи... и все не успяваха да намерят верните посоки. Без особени усилия така детето-чудо люлееше в ръцете си цели държави и континенти... навсякъде звучеше неговата музика – монотонно и жестоко ритмите й се забиваха в мозъците на хората и ги притъпяваха. Бяха създали и своя литература – която да бъде възможно най-уродливото дете на ненормалните човешки взаимоотношения...

Но ето че една прекрасна и много смела девойка реши да даде заслужен урок на този хулиган-убиец. Тя не се срахуваше от задръстеното с мъртви трупове поле, от изцъкленото, парещо лятно слънце и от виенето на освирепелите кучета. Нея изобщо не я трогваха пачките пари – тя бе напълно способна да съществува и без тях. Справяше се чудесно, още повече, че самият професор Боб скритичко я стимулираше и й вдъхваше кураж. Зия – така се казваше смелата девойка, бе написала прекрасна книга – за болката и мъката на земните хора, за безплодните им опити да се измъкнат от мазните мрежи на авантюристите. Нейната книга бе грижливо подредена и илюстрирана в  една зелена папка, която меко грееше в ръцете й, като я правеше да изглежда като добра фея – спасителка и лечителка на човешките души.

Първото нещо, което тя направи, бе да отиде при това дете – чудо и да му покаже своята книга.

Намери го в луксозния му офис, удобно разположен на бюрото си, а разкоша и лукса се допълваха от неистовата какафония – метъл-музиката с магически заклинания, от която той се зареждаше с енергия. Надменния му, остър, студен поглед я пронизваше, чувстваше се самодоволството му, че е господар и владетел на света.

Тя мълчаливо му подаде своята книга, от което усети тревожното трепване на ръцете му... Той знаеше, че парите и богатствата му изобщо няма да я трогнат, нито ще се изплаши от сатанинската му музика. Затова реши да действа с надменния си остър език! “Това не е никаква книга, тук всеки, който я чете, може да каже “да, това съм аз!”, а това съвсем не е литература. Вие не можете да се извисите нагоре, над мръсната и сива тълпа! А илюстрациите са направо бездарни и грозни!”

Стрелите на тирдата му обаче рекушираха  в мекотата и елегантността на девойката и изобщо не й причиняваха болка. А професор Боб, като чу всичко това, страшно се ядоса и превключи апаратурата така, че да може да се чува в целия Космос, да звучи в цялата Галактика.

Ан и Рей, неговите деца и верни сътрудници, вече бяха зад рамото му и се смееха с глас... Всички помнеха как безцеремонно и жестоко бе разпънат на кръста Рей и как хиляди години това жестоко убийство всяка година бе повтаряно с такава наслада...

Но бе дошло времето, героят да стане друг. Хората, тази “воняща” и “миришеща на чесън” тълпа се раздвижи. Подразни ги презрението, с което мегаломанът говореше за тях. Тогава всички в един глас ревнаха: “Искаме ново разпятие! Искаме разпятие за предателя!”

Екшъна на Земята започна. Екипът на “Дженезис” внимателно наблюдаваше, от това дали земните жители ще успеят да се справят зевисеше по-нататъшния успех на експеримента...

Първото, което хората направиха, бе да хвърлят парите в лицето на новия герой, после го хванаха, съблякоха го гол и започнаха да го гъделичкат и галят до пълно изтощение, до загуба на съзнание...

- Искаме да ни оставите най-после на мира! Искаме най-после хармонията и човечността да възтържествуват! - а Зия само се усмихваше и мълчеше...

Дали ще успее тя? Дали хората ще намерят най-после верните посоки? Дали ще се спаси планетата?

 

Костинброд

С обич: на К.

София, юни 2000 г.

Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

предишен следващ

© Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!