O, tempora, o mores!

(разказ)

Август, 1990 г.
София

На аерогара София цареше оживление и постоянно се чуваше глъчката на пристигащите и заминаващите пътници – двете зали бяха пълни с хора от къде ли не...

Из навалицата на посрещачите с мъка си пробиваше път господин Фредерик – човек на средна възраст, елегантен и изискан, в тъмносивия си костюм от скъп английски габардин. Той нервно хапеше устни, разглеждайки пристигналите от Ню-Йорския полет. Изглежда човекът, когото чакаше, го нямаше. Нещо се бе случило – не беше възможно – жена му Евелин онзи ден позвъни и му съобщи ясно номера на полета – да, това трябваше да е нейния самолет!

Той изобщо не забелязваше елегантната дама в бял муселинен костюм, която се мъчеше да го настигне, но между тях имаше една шумна младежка компания и им пречеше да се видят.

Господин Фредерик бе богат американски бизнесмен, собственик на цяла верига фабрики за пререботка на кафе и от една година работеше със своя син Робърт в България. С тази страна го свързваше едно романтично приключение – за щастие без последсвия, но той завинаги обикна тази страна, на горещи южни жени и опиващото, искрящо българско вино, което прониква дълбоко, удря те в петите и те кара де се отпуснеш и забравиш всичко лошо и неприятно...

Той имаше силно развито, вродено чувсво за мярка и дълг на съпруг и родител на четирите си деца – трима сина и една дъщеря, които работеха, пръснати по света в различни държави, където бе построил своите фабрики.

Евелин бе изключителна жена – запазила елегантната си фигура и разкошната си руса коса, както и свежия вид на красивото си лице с блясъка на сивите си влажни очи, тя бе чудна смесица от древна арабска кръв и американския темперамент на своята майка. Аристократка и бизнесменка, изключително работлива и дисциплинирана, тя носеше бремето на семейния бизнес – появяваше се, както обикновено, точно когато беше нужно да подкрепи и насърчи мъжа си, да внесе ред и хармония в душата му.

Фред и Евелин се запознаха в университета, където следваха икономика, заедно с младежи от целия свят. Всъщност Евелин със своята деликатност и добро възпитание заслужено си извоюва мъжът на мечтите, успя в крайна сметка да го откъсне от една много интересна и красива, но за съжаление доста досадна българка. Усещаше, че Фреди не е безразличен към нея, че българката я превъзхожда във външността си, че има власт и магнетично влияние върху мъжете, като по този начин с лекота достигаше целите си. Тогава Евелин реши на всяка цена да попречи на тази връзка – още повече, че той я интересуваше преди всичко като интелект. А искаше и да усеща неговата мъжка ласка, да гледа блестящите му тъмни очи и да се огъва под тежестта на силното му атлетично тяло... Важното сега бе Фред да разбере, че тя го обича и е влюбена до уши в него... Евелин така и не си даваше сметка колко препятствия ще срещне по пътя си, но в крайна сметка нейният ариктократизъм и тактичност си казаха думата. Е, помогна й и нейният брат Джон – той доста се потруди да изтрае своя флирт с Вили – българката, която всъщност се целеше не конкретно във Фред. Тя бе готова на всичко, само и само да бъде богата – на всяка цена. Но, за съжаление изневярата и лекомислието й бързо отрезвиха Фредерик и той побърза да се дистанцира. Сега, когато от тези интимни преживявания ги отделяха десетки години обаче, Фред не бе забравил опиянението, което го обвземаше, когато се забравяше в любовни игри с Вили. Това бе единсвеният му стимул за бизнес тук, в България – скрита надежда да я срещне отново, след толкова години. Темпераментът на българите, изгодните оферти и добрата печалба определиха решението му за работа в Бъргария.

Напоследък Евелин получаваше сведения, че при Робърт, техния син, е започнала да работи една много интересна жена – нещастна съдба, самотна – само със старата си майка, но за сметка на това доста горда и независима. Фред я бе видял и остана поразен от странната прилика с Вили – голямото му увлечение на младини. На няколко пъти той се срещаше с нея, но се страхуваше да я заговори, а Сузи – малката му внучка, весело чуруликаше и му разказваше за добрата леля Ана – нейната нова гувернантка.

Сега вече Евелин разбра, че не биваше да оставя съпруга си без надзор, че нейната антипатия към България и българките е изиграла обратна роля. Е, най-много Фред да е прекарал някоя и друга нощ с Ана, но все пак болеше я...

Навалицата неусетно се бе разпръснала и тя леко докосна рамото на мъжа си. Той я усети и успокоен я поведе към входа, където ги чакаше неговият шофьор в колата му.

- Ти не си пътувала с полета, за който ми съобщи? – бавно попита той.

- Да, скъпи, тръгнах по-рано със самолет на гръцките авиолини, но важното е, че все пак всичко свърши благополучно! – нежно мърмореше тя, облегната на рамото му в колата.

- Не би ли се освежила с едно питие в “Шератон”, може и да хапнем нещичко, а след това у дома?! – тихо попита той, сякаш не съществуваше тяхната тайна за Ана.

Евелин се съгласи, защото искаше ей-така – от разстоянието на масата, седейки срещу мъжа си, да го разглежда и да открие промяната. Те мълчаливо ровеха парчетата плодово парфе, на бавни глътки отпиваха ароматното кафе под звуците на нежното пиано, взаимно изучавйки се...

Фредерик бе като попарен. В тази безсънна нощ, когато бе насаме с Ана, той разбра, че над парите и бизнеса има и други, морални стойности, национално достойнсво. Тази жена, от която той очакваше порой нежности и ласки, които да го подсладят на неговите петдесет години, бе истински дявол. Тя му обясни, че цял живот се е молила и е търсила своя мъж – този, който Бог й е определил, но така и не го е срещнала. И няма вина за това да е сама. Със своята слабост и болка тя го постави на място – той разбра, че с нея не може да се играе за удоволствие! “Колко е различна от Вили!” – мислеше той. Фред обаче знаеше, че Евелин няма да разбере това, а въображението й ще си представи съвсем други еротични картини и ще му се разсърди. Ставаше му още по-досадно. Защото много би искал и жена му да има такава гордост и любов, но знаеше, че тя всичко прави другояче. Вече бе останал само навика им като съпрузи, те си говореха единствено и само за пари и бизнес... в душата му бе скучно и празно...

Когато Евелин влезе в своя дом, тук в България, завари в хола букет полски цветя – маргарити и макове, поставени в голяма ваза. Откога те с Фредерик не бяха се разхождали ей-така, в полето, сред узрелите жита – далече от суетата на шумните градове? А дали в стремежа им да не изпуснат ангажиментите си в бизнеса, не бяха изпуснали някъде и любовта?

Тя побърза да облече лек пенюар от светъл атлаз и да пусне нежна музика. В крайна сметка съпрузите усетиха, че навика и дългогодишния им брачен живот са най-ценни, те до късно си говориха за децата, за внучетата, за бъдещето...

Постепенно Фред се отпусна, усети, че предишният му гняв и напрежение от неудовлетвореността с Ана се изпариха. А може би така е много по-добре?! Той успокоен замърка в обятията на жена си.

А рано сутринта, докато Евелин спеше, разпуснала коси в огромното им легло, той тихичко се измъкна и позвъни у сина си.

- Робърт, моля те, запази Ана, тя е добро момиче!

После си направи силно ароматно кафе и се зачете в един стар вестник, казвайки си с усмивка, че Евелин отново е победила...

Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

предишен следващ

© Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!