Човекът или предателят П. Дървингов?

“Важно е, че оръжието и стрелите са сами по себе си мъртви.
Без велика идея те ще могат ли да изпълнят най-точно и полезно своето военно предназначение?”

(Из работните материали на ген. П. Дървингов)

“Върховна мярка за човешки ценности е самия човек”- Р. Ролан

“В тая великанска борба този ще надвие, който отстои до край със своята упоритост и не се стресне от нищо”
П. Дървингов

“Човек трябва да бъде нещо, за да направи нещо” - Гьоте

“Вън от Отечеството няма морал” П. Д.

“Двама се хванали на облог: всеки да нарисува най-хубавото, което може да нарисува. Единият нарисувал мечка, а другият буболечка.

Англия е велика и голяма?

Дания е малка, но щастлива!

П. Д.

“Кой според вас е силен - този ли, който размахва сопата и бие, или този, който ви кара да треперите шепнешком?

П. Д.

Големи военноначалници на България

Военният педагог ген. Петър Дървингов и малко за предателството...

(очерк)

В историята ни народът със своята кръв е писал страница след страница... Редували са се възходи и падения, изпитания, изискващи да доказваме преди всичко своята нравствена същност, да устояваме на предизвикателствата на съдбата.

И като, че ли има една кармична обреченост – България и Балканският полуостров да бъдем една пъстра смесица от народности, сплели корените си в миналото, като една девствена, гъста, вековна гора.

Приех предизвикателството да предложа една среща с личността от началото, та до средата на века - един достоен по своему син на Юго-Западна България – Пиринска Македония – ген. Петър Дървингов. Надявам се, че военният ми опит от годините в армията, а и педагогическите ми познания ще ми помогнат при обработката на големия научен архив на този човек – съставен от 3,000 заглавия, фотоси и документи. Разговаряме в библиотеката на БАН с млада, красива и амбициозна жена - Бианка от Белградската академия на науките. Моят проблем - “Предателството в народопсихологията на хората от Пиринска Македония” много я впечатли и тя веднага отбеляза, че това е глобална световна тема. Тя не се изненада от моя проблем, като многозначително подхвърли: “Тук на Балканите, ако се опиташ да отделиш една народност, трябва буквално да посечеш и унищожиш всички съседни корени - така преплетени са те във времето. Да бъдеш масон и същевременно легионер и фашист, на пръв поглед две несъвместимости, също е възможно само тук, в България. Много са хората в тази епоха, пък и сега, търсещи верния път към идеята...”

Жизненият, военен и творчески път на П. Дървингов е една школа, своеобразен модел на общественото поведение, продиктуван от епохата, в която е живял, а така също и от обществено-политическите условия, от личните контакти със силни и обаятелни по своему исторически личности: Ст. Стамболов, цар Фердинанд, цар Борис - държавния елит, и от друга страна - обикновените, светли представители и борци за свобода от неговия край, от Родопите, а и от цяла България.

Той е имал щастието да живее във време на утвърждаването на България и българинът в условия, до голяма степен аналогични на днешните. И независимо, че от позициите на днешния ден ние за някои неща да го осъждаме, надявам се, че читателят ще го види такъв, какъвто е, без да украсявам и измислям факти. Дано се продължи тази поредица от портрети на видни военноначалници, което да ни помогне за създаване на свой модел обществено поведение, ориентиран към предизвикателствата на новото хилядолетие.

Македония - гордиевият възел, този юг, гдето зрее опиващото, искрящо силно вино, страната, чиито синове векове наред са осъдени на носталгия и вечна борба, сизифовски усилия да изградят нещо, което все не става...

Та нали и в самата смърт на великия пълководец и герой Александър Македонски е кармично закодиран образа на предателя, чиято ръка по един чудовищен начин сипа отровата в чашата му, воден единствено от егоизма и завистта пред блестящия воин и стратег.

Векове наред, в душите на тези хора живеят двете крайности –изсипани щедро човешки добродетели, талант, гениалност... и уродливо съчетани с тях егоизъм, инат, злоба, примитив, предателство...

Ако внимателно прочетем между редовете авторовото послание на класика в българската литература Д. Талев от тетралогията му, ще усетим неговото категорично изразено смислово ядро - всичко, което не е човешко, добро, което не пулсира в хармония с природата, е обречено на безплодие.

Задавали ли сте си въпроса: защо Султана не може да залюлее в ръцете си внуче, защо изсъхна родословния корен в нейния дом? Защо този народ плаща така скъпо за всеки свой опит да отвоюва своята свобода? Има ли смисъл да загиват, обляни в кръв, такива предани чеда на народа - Яне Сандански, Гоце Делчев, Вапцаров... та цялата плеяда от герои-соколи на този край... Има ли смисъл, когато Космосът, Вселената, историята крещи - не бива! Та те не са се борили за лична изгода, а само и единствено в името на своя народ, и свободата!

Ген. Петър Дървингов отлично е познавал историята на своя край, а е и пряк свидетел на не едно историческо събитие. Той поема своя път в живота с големи и смели крачки. По това време - 1910-15 г. той е един широко скроен, искрено родолюбив и честен млад офицер. Още повече, че тогава и съдбата е щедра и ласкава към него и той успява блестящо да завърши висшето си образование в Италия, както и да получи правителствани военни отличия за високо проявени военни качества. Изглежда слънцето и буйният темперамент на италианците са стимулите, оформили го като жизнена и идейно завършена личност, европеец в пълния смисъл на тази дума. Отлично е запознат с политиката и същността на Великите сили, с новите идейни течения - възприемането на модерния социализъм, политиката на новият стратегически партньор на световната сцена - САЩ...

Изненадващо е обаче, че ген. Дървингов се ориентира по изграждане на здрави нравствени добродетели и мироглед - т.е. вглъбява се и работи за вътрешно политическа кауза.

Първите му публични изяви са в областта на нравствено-етничните и историческите науки. Интересува го българинът, като носител на човечност, акуратност, образованост, широта в познанията. България - като страна със собствен облик и авторитет пред Европа и света.

- “Духът на бългърската история” – 1932 г

- “Опитите на българите да пресъздават себе си”

- “Физическо и нравствено възпитание на българския народ”

- “Буквар от 1895 г. или самоучител на възрастни хора”

- “Книга за българския войник - неговия морален лик”

Той е един от отговорните висши офицери, създавал и градил години наред в българската армия. Има издадени военни разработки за изграждане на сухопътните, морски, военно-въздушни отделения в БА. Работи дълго и в областта на военното разузнаване.

Името П. Дървингов е и притегателен център за решаване на важни и съдбоносни конфликти, свързани с Пиринска Македония, той е съвременник на бурни политически събития – за това свидетелстват многобройните писма - водил е постоянно кореспонденция с македонските организации, пише и трактат на тема за моралния облик на дейците от тези организации. Ето част от неговото верую:

“Родината не е само поля и гори... това са нашите прадеди, техните мечти и стремления, легнали в основата на голямата душа на българския народ. Това са стремленията на хората от Западна България за благоденствие и щастие, за човешка справедливост...”

(7/1/2079)

Един не малък период от живота си П. Дървингов прекарва в Смолян, Родопите, където е предприемач в промишлено предприятие, което му дава възможност да се прояви и като прекрасен мениджър и ръководител.

За съжаление тогавашния полковник Дървингов не е в състояние да оцени социалистическите идеи в България, ролята на народа, “тълпата” като исторически фактор. Дава приоритет на водача, на царя и на двореца като единствена сила, диктуваща правилата на живота. Изнася вълнуващи и патетични доклади пред интелигенцията и учителите все в тоя дух.

Ето и още едно противоречие - ген. Дървингов винаги и само е отчитал, че спазването на нравствено-етичните норми, това “пречистване” в душите на военните са залог за успешен утрешен ден на България. Това е видно от многобройните му материали, своеобразните “тестове”, с които е проверявал знанията на своите слушатели - възпитаници, обучавани от него.

През целия му жизнен път той не един път се е сблъсквал с ударите и предизвикателствата на предателството. И по един мъжки, достоен начин, чрез нравствените си трактати е отговарял. Но никога и никъде по нито един повод, даже и в зряла възраст, като съвременник на фашистката диктатура в България – 1940-45 г. той не си е служил с предателство към някого. И когато през 1953 г. е даден под съд и разбира, че неговите най-верни и добри съратници писмено се отричат от него, наскоро той умира.

В края бих искала да отбележа, че ген. Дървингов е съвременник на епоха, когато господстващ е Ахиловия модел на воин, когато /както и сега/ борбата е за територия, блага, и военна мощ, и въпреки това е разбирал, че при всяко сражение, за да победиш, трябва да си достоен и душевно устойчив, да обичаш отечеството си.

Сега сме съвременници на епоха, когато оръжието е оставено настрана (поне за нас), когато моделът се сменя – на полесражението е време да се появи Хекторовият модел на воин - загрижен за установяване на достойни правила, загрижен за търсене на сближаващи, общочовешки морални стойности. Надявам се, че именно сега педагогическият военен опит на преподавателя и възпитателя П. Дървингов ще ни бъде полезен, за да се съхраним като достойни българи.

З. Иванова

Аз знам, че в Родопите е функционирала много силна фашистка организация, та и сега.

PS/ Познаваме ли поне един възпитаник на генерала, израснал под неговите грижи, поне един човек от тези “курсове”, с когото той се е гордеел? Или... пак предателство! Потресаващо...

 

Педагогическите “тестове” на военният педагог П. Дървингов

  1. Защо дойдохте да следвате този курс?
  2. Кога и кък се осъзнахте като българин?
  3. Какво нещо е съвест?
  4. Какво е предназначението, което давате на живота си?
  5. Каква цена давате на понятието чест?
  6. Можем ли да оприличим обществото на едно здание?
  7. Всички неща еднакво важни ли са при една работа?
  8. Хората психологически равни и равноделни ли са?
  9. Нужно ли е на българите да опознаваме себе си?
  10. Сега, когато имаме богата литература, по-лесно ли е да опознаем себе си?
  11. До кога един човек, едно растение, едно общество, един народ има право на съществуване?
  12. Какъв е принципът на съществуване на един народ?
  13. Кои са факторите за сцеплението на един народ?
  14. Кое е първото условие за успеха на всяко колективно предприятие, народ, общество?
  15. Кога един народ има водач?
  16. Кои са най-големите герои?
  17. Какво роля е играл Солун в живота на българите?
  18. Накъде бяха ориентирани географски, търговски и политически българите и сърбите?
  19. Кои фактори играха роля, за да получи българия тези граници?
  20. Как схващате характерните особености на българите?
  21. Кое е първото условие да бъде една политика успешна?
  22. Каква разлика има между държавата и националната политика?
  23. На какво основание Англия владее ¼ от света?
  24. Кое нещо от историята на българите ви прави горд?
  25. Защо другите племена не можаха да се застоят на балканския полуостров, а българите сториха това?
  26. Каква роля са играли песните и панаирите?
  27. Какво трябва държавника, общественика, политика, офицера да знаят, когато мислят за българския народ?
  28. Да знаят как се печели хляба...
  29. Защо прелетните птици менят мястото си?
  30. Каква е привързаността на домашните животни?
  31. Къде е границата на инстинктивната и съзнателна обич?
  32. Защо всеки човек намира морал и справедливост само в собствената родина?
  33. Защо границата на едни е техния полет, а на други – безкрайността? – да завземат много земи и да владеят света.
  34. Коя нужда ни е убедила да говорим за Македония и поробените земи?
  35. Какво видяхме в лицето на Македония ние, българите и какво сърбите?
  36. Вашият личен идеал?
  37. В какво се крие нашата сила?
  38. Кажете как смятате да дадете красота на живота си?
  39. Как смятате да бъдете полезни на близките си?
  40. Какви са нашите слабости?
  41. Чия дъщеря искате да бъдете?
Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

предишен следващ

© Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!