ВУТЕ ПРЕД ПЪЛНО РАЗОРЕНИЕ

 

Леле, Геле, спешно ти пишем, оти ме постигна голема беда. Я вервам, че ти си оправен човек, чаткаш политиката и че ме извадиш от дупката...

Проблемо е следнио:

Абе добре си живеехме у село, това доларо, па и войната де... сичко що играеше мечката около нас не ни засегаше... Праехме си бурканите, сбирахме си джанките за ракийка... горе-доле се кърпеше...

Додека не дойдоха ромите оня ден. Дойдоха, брато, с лъскавите коли и мобифоните. А носеха и оружие, та ни зеха акъло! Заиграхме се на тая пуста игра “има топче, нема топче”... Я бех най-пръв, набърже си дадох сите пари и се ме лъжеше тоя...

Така стана и бойо. Они се разделиха на две – едни “за”, другите “против”. Де бре, у – бре, дигна се олелия до бога. Дойде цело село, секи си даваше съвето, ама секи окаше и никой не чуеше. Дека че ти дойде на акъло, че това е само драматизация... Сдобрихме се чак след после...

Беше три часо, кога ги изведохме и изпратихме накрай село... А после се почна нов вой... Кога се върнахме дома, чех да падна. Сите врати отворени, “Мерцедесо” го нема, доларите и марките изчезнали... къщата празна!

Леле Геле, они там на площадо само ни залъгвали, а дома сичко окрали... целото село обрали! Сега я твърдо съм решил да гласувам за Янко – царо на циганите. Он може и знае, щом у село се справи тека, он че пощури и свето. “Има топче, нема топче”...

А ти сега по спешност ме спонсорирай с 1 000 долара, оти я че съм у кампанията... Па знае ли човек... може да се подкваси морето!

Иначе съм напълно разорен! 

Твой баджанак: Вуте

от с. Бусманци

Обратно към [Занка Иванова] [СЛОВОТО]

предишен следващ

© Занка Иванова Александрова. Всички права запазени!