Сатирата

Държавен сатиричен театър

"Алеко Константинов"

 

 

БИФЕМ

Удивителен проект
от Людмила Петрушевска

 

превод - Иван Тотоманов

постановка -Григор Антонов

сценография -Владимир Славов

 

Би - Мимоза Базова

Фем - Александра Василева

Людмила Петрушевска (р. 26.05.1938 в Москва)

Завършва журналистическия факултет на Московския университет. Работи като кореспондент в няколко московски вестници. От 1972 е редактор в Националната телевизия. В средата на 60-те започва да пише разкази, първият от които – “Историята на Клариса” е публикуван 1972. Роман Виктюк поставя първата пиеса на Петрушевска “Урок по музика” в Студентския театър към Московския университет през 1973. Следват пиесите: “Любов”, “Чинцано”,“Анданте”, “Квартирата на Коломбина”, “Рождения ден на Смирнова”, “Три момичета в синьо”, “Чаша вода”, “Изолираният бокс”, “Песни на ХХ век” и други.

Петрушевска прави осезаема абсурдността на всекидневния живот и това предопределя нееднозначните характери на персонажите й. Реалистичната драматургична тъкан на нейната драматургия често е разкъсвана от сюрреалистични елементи. Съвременната битова реч в диалозите на Петрушевска е сгъстена и изведена до нивото на литературен феномен. Лексиката на героите издава тяхната личност, биографията им, социалната им принадлежност.

Прозата на Петрушевска е също като драматургията й реалистична и едновременно фантасмагорична. Езикът е лишен от метафори, понякога е сух, сбит. Персонажите трябва да оцеляват в жестоките житейски обстоятелства, в които им се налага да живеят. Емблематични за прозата на Петрушевска са разказите: “Безсмъртна любов”, “Свой кръг”, “Приключенията на Вера”, “Историята на Клариса”, “Страна”, “Кой ще отговори?”, “Мистика”, “Хигиена”.

В последните години Петрушевска пише в жанра на съвременната приказка. Нейните “Приказки за цялото семейство” и “Приказки разказани от деца” са издържани в абсурдистки маниер.

 

Вечните персонажи на Петрушевска – майка и дъщеря –спорещи, сплетничащи, враждуващи са затворени в една и съща плът като сиамски близнаци.

Преди време при нещастен случай, единственото, което оцелява от Фем, е нейната глава. За да я спаси, Би се съгласява на фантастичен медицински експеримент – да прикачат към тялото й главата на дъщеря й.

И ето, съжителстват двете жени в едно тяло – трагично неразделни и трагично несъвместими, неспособни да живеят като едно цяло, но и не можещи една без друга.

Филмът “Есенна соната” на Бергман провокира Петрушевска да напише през 80-те пиесата “БиФем”. По това време Петрушевска живее в Швеция и естествено предлага текста на любимата актриса на Бергман - Лив Улман. Следва успешна постановка в Шведския Кралски Театър, където Улман играе ролята на двуглавата жена.

След почти 20 години пиесата е поставена отново през 2002 в Москва. Режисьор на спектакъла е синът на Петрушевска – Федор Павлов – Андреевич ( култова фигура за съвременната руска младеж – телевизионен водещ, продуцент, сценарист, издател, фотомодел, собственик на рекламна агенция и организатор на форум за авангардна мода). Любопитно в неговото решение е, че ролята на майката Би се изпълнява от мъж. Мненията за спектакъла се разделят на хвалебствени и снизходителни, но въпреки това “БиФем” се превръща в събитие за руската театрална общественост.

В последствие през 2003 Петрушевска печели наградата “Ново слово” на втория фестивал “Нова драма”в Москва. Това също предизвиква доста дискусии, защото с награда за съвременна драматургия, в конкуренция с пиеси като “Кислород” на Вирипаев, е отличен текст, писан преди 20 години.

 

Сцена от БиФем. Снимка © Иво Хаджимишев

 

 

| начало | постановки | Словото | Словеса |