адаптация – Съни Сънински
сценография и плакат – Вечеслав Парапанов
Зиах Соколович – актьор, режисьор, драматург.
Роден на 22.12. 1950 в Сараево. На 19 години става актьор
в Камерен театър 55 в Сараево. През 1976 завършва Театралната академия
в Сараево. Играл е на сцените на най-големите театри в бивша Югославия
– Белград, Загреб, Любляна, Скопие, Дубровник, Нови Сад. Снимал се е
много в киното, работил е също и за различни радия. Има 34 награди като
актьор.
Последните 8 години живее и работи в Австрия и Словения.
Преподава актьорско майсторство в Брукнер Консерваториум в Линц.
Първата си монодрама - “Актьорът... е актьор... е актьор”
(“Glumac je glumac, je glumac”) Соколович създава на 27 години. Тя е
преведена на английски, немски, френски и полски и е играна в над 20
театри по целия свят.
“БРАКЪТ и ДЪРЖАВАТА”
(оригиналното заглавие е “Kabares, kabarei”)
също се радва на голям зрителски интерес. Написана през 1992, пиесата
е играна 4 години в Загреб, 3 – в Белград, а за спектаклите, с участието
на самия Соколович, билетите се разпродават до последния вече дванадесета
година...
ЗА КАКВО СЕ ГОВОРИ В БРАКЪТ и ДЪРЖАВАТА
Бракът!
Бракът е законно съжителство между мъж и жена,
в който всеки доброволно се е отрекъл от естествената си свобода в името
на другия.
Това е жената на моя живот! Мислиш си! Нежна! Фина! Романтична.
Природата ми изпрати тази жена. Завършила е училище! Интелектуалка.
Обичам да чукам интелектуалки.
Аз съм щастлив! Ако не се оженя за нея, ще се самоубия.
Омъжи се за мен! Тя врътва глава, премята коса, с пръстите на лявата
ръка докосва гърдите си и извиква като индианец, който смъква скалп.
- Какво ти е?
- Толкова съм изненадана!
- Стани моя жена!
- Трябва да попитам мама.
Спомням си когато започна нашият брак... Колко хубаво
беше?.. А после как бракът продължаваше и продължаваше... и всеки се
обръщаше към себе си, тъй като винаги очакваш, че другият ще даде повече,
иначе от какъв зор си се оженил.
Да, бракът не е просто нещо. Не може всеки да е женен?
Би трябвало да се държи някакъв приемен изпит. Аз щях да го взема, за
нея не съм сигурен. Бракът е сериозно нещо. Бракът е институция. Бракът
е организация. Бракът е система. Бракът е клетка. Бракът е сигурност.
Бракът е всичко.
Колкото по-дълго гледаш своята любима, тя все повее ти
заприличва на някого. Колко ми е позната! Като че ли си виждал снимката
й в някоя енциклопедия за изчезналите видове. Земноводно, което е оцеляло,
а науката не знае за това.
Не знаеш кое е по-лошо в брака: когато жена ти си е вкъщи
или когато я няма?! По-лошо е когато не е вкъщи! Понеже знаеш, че ще
се върне?! И не знаеш кога е по-лошо: когато е будна или когато спи.
Ами когато скача из къщи като кенгуру! Или когато чисти в неделя сутрин,
на нервна почва, и влачи разни неща из къщи. Или когато твоята любов
седи срещу теб и яде. Нищо на света не можа така да те нервира като
звуковете, които издава, докато се храни. Тя взима някой кокал: "Да
не се хвърля...хи-хи-хи.."! И дъвче ли дъвче тоя кокал и те гледа,
и се хили, все едно че тебе дъвче!
В брака можеш да се разбереш за всичко. Ха! Затова си се
оженил, за да не ти бъде животът скучен и монотонен. Понеже всяко договаряне
с жена ти е като два дни в "Дисниленд". Договарянето с жената
е като историческа битка. Договарянето с жената е като опит да хванеш
лъва от раменете за яйцата! Бракът и жената помагат не само във всекидневните,
но и в най-тежките ситуации, ако си забравил или нямаш свое мнение:
питай жена си - това, което тя казва, е обратното на твоето твърдение.
- Скъпа, искрено ти казвам, сгреших!
- Не, не си.
- Сгреших!
- Душицо, мили мой, скъпи, не ти сгреши - а аз бях права!!
- Да- сгреших!
Чувствам аз, че съм в криза, Не че чувствам, ами в хороскопа
пишеше, че тази година за мен е кризисна. Пише, че когато Нептун влезе
в Сатурн, а Юпитер в Марс, тогава ще съм в криза с жена си. А това е
точно сега! Обаче как знае хороскопът, че живея точно с нея?! Всичко
знае той. За такива като жена ми горе има картотека и то със снимки.
Разбира се, има и моя снимка горе и под нея пише: кретен!
Държавата!
Държавата е силова организация за покоряване на
народа в полза на управляващата класа.
Държавата е възникнала въз основа на договор между
отделните индивиди, които са се отрекли от естествената си свобода в
полза на създаването на държавата.
Днес все още човек може да стане революционер, демократ,
вожд. Вожд, който обещава на народа: "Истина"! Извинявайте,
но все още нито един вожд не е обещавал на народа: "Лъжа и беззаконие".
Никой още не е загинал за погрешното нещо и въпреки това истината не
успя да победи. От памтивека човечеството се бори за идеали, срещу които
никой не се е борил. Как да се бориш за истината, като никой не е за
неистината? Е, нещастието изглежда е в борците срещу нещастието. Днес
все още се влиза в историята за това, което децата би трябвало да учат
в основното училище.
Когато бъде открит сигурният начин да се мисли правилно,
няма да има какво да се мисли. Щом мислиш, започваш да грешиш. Да не
грешиш - това е последната дума на философията, идеал на мисленето.
Стигнахме до истината и нататък няма повече накъде да се отиде. Защо
да продължаваме с обсъжданията и размишленията? Има ли нещо неясно?
Няма? Борбата на мнения е завършила. Няма какво повече да се мисли.
Какво има повече да се мисли? Мисленето беше победено. Мисленето имаше
смисъл, докато не се знаеше кой е прав. Ние знаем истината, а истината
е само една. Грешките са най-големият грях на нашето време. За да се
избегне опасността случайно да не сгрешите, просто не трябва да мислите
нищо. Това е най-доброто решение. Да си безгрешен, това е нашата цел,
а не може да бъдеш такъв, ако мислиш.
Мравки, аз бих създал ред в държавата, без да имам ред
в главата си! Мравки, аз бих се борил от ваше име всички хора на земята
да бъдат едни и същи. Има ли нещо по-хубаво, по-възвишено, по-нормално,
по-демократично от това всички да сме еднакви?!!
Опитът ни учи да не грешим, да не повтаряме това, от което
други вече са страдали... Но на света не му е нужен опита на старите,
а илюзиите на младите. Светът не се крепи на истини, а на заблуди. Никой
на никого нищо не е доказал. Всеки трябва да измине своя път и да изхарчи
своето количество илюзии. Никой не е причина за ничие нещастие. Всеки
живее своя живот. Всичко, с което се гордеем, е направено от хората
преди да придобият опит. Животът нямаше да ни е нужен, ако ни беше ясен!
Не може да се отрече, че това е нашето време с всичките
си войни, съдебни процеси, гилотини, затвори, обезправени, убити, осакатени,
гладни, изселени, изнасилени, с всичките си просяци, нещастия, наводнения,
болести, несправедливости, вируси и епидемии. Това е най-далечното и
единствено бъдеще, за което са могли да мечтаят най-големите мечтатели
от миналото. Това наше време е бъдещето на Хераклит, Аристотел, Томас
Мор, Джордано Бруно, Ян Палах и толкова други, които отдавна са изгорени
на кладите, пожертвани за тези наши по-добри и по-щастливи дни. Благодаря!
Загаси огъня! Не хаби енергия! Ние отново искаме да мечтаем... мечтата
за по-хубаво и светло бъдеще!!! Бъдещето ще дойде едва когато загинем
за него. От отделния човек по-важни са всички хора! От хората по-важна
е държавата!! От държавата по-важно е бъдещето! А бъдещето е рай - раят
е фатаморгана - фатаморганата е... смърт.
