Сатирата

Държавен сатиричен театър

"Алеко Константинов"

 

 

БРАКЪТ и ДЪРЖАВАТА
или
ИКАР ОТ Ж.К. “ЛЮЛИН”

от Зиах Соколович

адаптация – Съни Сънински
сценография и плакат – Вечеслав Парапанов

 

Зиах Соколович – актьор, режисьор, драматург.

Роден на 22.12. 1950 в Сараево. На 19 години става актьор в Камерен театър 55 в Сараево. През 1976 завършва Театралната академия в Сараево. Играл е на сцените на най-големите театри в бивша Югославия – Белград, Загреб, Любляна, Скопие, Дубровник, Нови Сад. Снимал се е много в киното, работил е също и за различни радия. Има 34 награди като актьор.

Последните 8 години живее и работи в Австрия и Словения. Преподава актьорско майсторство в Брукнер Консерваториум в Линц.

Първата си монодрама - “Актьорът... е актьор... е актьор” (“Glumac je glumac, je glumac”) Соколович създава на 27 години. Тя е преведена на английски, немски, френски и полски и е играна в над 20 театри по целия свят.

“БРАКЪТ и ДЪРЖАВАТА” (оригиналното заглавие е “Kabares, kabarei”) също се радва на голям зрителски интерес. Написана през 1992, пиесата е играна 4 години в Загреб, 3 – в Белград, а за спектаклите, с участието на самия Соколович, билетите се разпродават до последния вече дванадесета година...

 

ЗА КАКВО СЕ ГОВОРИ В БРАКЪТ и ДЪРЖАВАТА

Бракът!

Бракът е законно съжителство между мъж и жена, в който всеки доброволно се е отрекъл от естествената си свобода в името на другия.

 

Това е жената на моя живот! Мислиш си! Нежна! Фина! Романтична.

Природата ми изпрати тази жена. Завършила е училище! Интелектуалка. Обичам да чукам интелектуалки.

Аз съм щастлив! Ако не се оженя за нея, ще се самоубия. Омъжи се за мен! Тя врътва глава, премята коса, с пръстите на лявата ръка докосва гърдите си и извиква като индианец, който смъква скалп.

- Какво ти е?

- Толкова съм изненадана!

- Стани моя жена!

- Трябва да попитам мама.

Спомням си когато започна нашият брак... Колко хубаво беше?.. А после как бракът продължаваше и продължаваше... и всеки се обръщаше към себе си, тъй като винаги очакваш, че другият ще даде повече, иначе от какъв зор си се оженил.

Да, бракът не е просто нещо. Не може всеки да е женен? Би трябвало да се държи някакъв приемен изпит. Аз щях да го взема, за нея не съм сигурен. Бракът е сериозно нещо. Бракът е институция. Бракът е организация. Бракът е система. Бракът е клетка. Бракът е сигурност. Бракът е всичко.

 

Колкото по-дълго гледаш своята любима, тя все повее ти заприличва на някого. Колко ми е позната! Като че ли си виждал снимката й в някоя енциклопедия за изчезналите видове. Земноводно, което е оцеляло, а науката не знае за това.

 

Не знаеш кое е по-лошо в брака: когато жена ти си е вкъщи или когато я няма?! По-лошо е когато не е вкъщи! Понеже знаеш, че ще се върне?! И не знаеш кога е по-лошо: когато е будна или когато спи. Ами когато скача из къщи като кенгуру! Или когато чисти в неделя сутрин, на нервна почва, и влачи разни неща из къщи. Или когато твоята любов седи срещу теб и яде. Нищо на света не можа така да те нервира като звуковете, които издава, докато се храни. Тя взима някой кокал: "Да не се хвърля...хи-хи-хи.."! И дъвче ли дъвче тоя кокал и те гледа, и се хили, все едно че тебе дъвче!

В брака можеш да се разбереш за всичко. Ха! Затова си се оженил, за да не ти бъде животът скучен и монотонен. Понеже всяко договаряне с жена ти е като два дни в "Дисниленд". Договарянето с жената е като историческа битка. Договарянето с жената е като опит да хванеш лъва от раменете за яйцата! Бракът и жената помагат не само във всекидневните, но и в най-тежките ситуации, ако си забравил или нямаш свое мнение: питай жена си - това, което тя казва, е обратното на твоето твърдение.

- Скъпа, искрено ти казвам, сгреших!

- Не, не си.

- Сгреших!

- Душицо, мили мой, скъпи, не ти сгреши - а аз бях права!!

- Да- сгреших!

 

Чувствам аз, че съм в криза, Не че чувствам, ами в хороскопа пишеше, че тази година за мен е кризисна. Пише, че когато Нептун влезе в Сатурн, а Юпитер в Марс, тогава ще съм в криза с жена си. А това е точно сега! Обаче как знае хороскопът, че живея точно с нея?! Всичко знае той. За такива като жена ми горе има картотека и то със снимки. Разбира се, има и моя снимка горе и под нея пише: кретен!

 

Държавата!

Държавата е силова организация за покоряване на народа в полза на управляващата класа.

Държавата е възникнала въз основа на договор между отделните индивиди, които са се отрекли от естествената си свобода в полза на създаването на държавата.

 

Днес все още човек може да стане революционер, демократ, вожд. Вожд, който обещава на народа: "Истина"! Извинявайте, но все още нито един вожд не е обещавал на народа: "Лъжа и беззаконие". Никой още не е загинал за погрешното нещо и въпреки това истината не успя да победи. От памтивека човечеството се бори за идеали, срещу които никой не се е борил. Как да се бориш за истината, като никой не е за неистината? Е, нещастието изглежда е в борците срещу нещастието. Днес все още се влиза в историята за това, което децата би трябвало да учат в основното училище.

 

Когато бъде открит сигурният начин да се мисли правилно, няма да има какво да се мисли. Щом мислиш, започваш да грешиш. Да не грешиш - това е последната дума на философията, идеал на мисленето. Стигнахме до истината и нататък няма повече накъде да се отиде. Защо да продължаваме с обсъжданията и размишленията? Има ли нещо неясно? Няма? Борбата на мнения е завършила. Няма какво повече да се мисли. Какво има повече да се мисли? Мисленето беше победено. Мисленето имаше смисъл, докато не се знаеше кой е прав. Ние знаем истината, а истината е само една. Грешките са най-големият грях на нашето време. За да се избегне опасността случайно да не сгрешите, просто не трябва да мислите нищо. Това е най-доброто решение. Да си безгрешен, това е нашата цел, а не може да бъдеш такъв, ако мислиш.

Мравки, аз бих създал ред в държавата, без да имам ред в главата си! Мравки, аз бих се борил от ваше име всички хора на земята да бъдат едни и същи. Има ли нещо по-хубаво, по-възвишено, по-нормално, по-демократично от това всички да сме еднакви?!!

Опитът ни учи да не грешим, да не повтаряме това, от което други вече са страдали... Но на света не му е нужен опита на старите, а илюзиите на младите. Светът не се крепи на истини, а на заблуди. Никой на никого нищо не е доказал. Всеки трябва да измине своя път и да изхарчи своето количество илюзии. Никой не е причина за ничие нещастие. Всеки живее своя живот. Всичко, с което се гордеем, е направено от хората преди да придобият опит. Животът нямаше да ни е нужен, ако ни беше ясен!

 

Не може да се отрече, че това е нашето време с всичките си войни, съдебни процеси, гилотини, затвори, обезправени, убити, осакатени, гладни, изселени, изнасилени, с всичките си просяци, нещастия, наводнения, болести, несправедливости, вируси и епидемии. Това е най-далечното и единствено бъдеще, за което са могли да мечтаят най-големите мечтатели от миналото. Това наше време е бъдещето на Хераклит, Аристотел, Томас Мор, Джордано Бруно, Ян Палах и толкова други, които отдавна са изгорени на кладите, пожертвани за тези наши по-добри и по-щастливи дни. Благодаря! Загаси огъня! Не хаби енергия! Ние отново искаме да мечтаем... мечтата за по-хубаво и светло бъдеще!!! Бъдещето ще дойде едва когато загинем за него. От отделния човек по-важни са всички хора! От хората по-важна е държавата!! От държавата по-важно е бъдещето! А бъдещето е рай - раят е фатаморгана - фатаморганата е... смърт.

Сцена от Бракът и държавата. Снимка © Иво Хаджимишев

Сцена от Бракът и държавата. Снимка © Иво Хаджимишев

Сцена от Бракът и държавата. Снимка © Иво Хаджимишев

 

 

| начало | постановки | Словото | Словеса |