Сатирата

Държавен сатиричен театър

"Алеко Константинов"

 

 

Картоиграчи

комедия от Н. В. Гогол

 

превод и постановка - Богдан Петканин

сценография - Габриела Иванова

 

Ихарьов - Иван Бърнев

Утешителни - Христо Петков

Швохньов - Калин Сърменов

Кругел - Юлиян Петров

Глов-старши - Димитър Манчев

Глов-младши - Адриан Филипов

Замухришкин - Николай Върбанов

Алексей - Пламен Димитров

 

В провинциален хотел пристига запаленият мошеник - комарджия Ихарьов. Оказва се, че преди него там вече са се заселили компания картоиграчи. С малък подкуп и подменени карти Ихарьов успява да ги измами. Впечатлени от неговото майсторство картоиграчите му признават, че работят заедно и че страстта на живота им е да обикалят руската провинция и да правят "удари", измисляйки все по-сложни и неочаквани комбинации. Ихарьов бързо приема предложението им да се присъедини към тях и да примамят в игра на карти бурен младеж - богат наследник.

Започва голямото надхитряне...

 

помощник - режисьор - Цветелина Симеонова

Зам. - директор по техническите въпроси - А. Божинов, Зав. постановъчната част - Ст. Иванов, Худ. осветление - Др. Димитров, Звукооформление - Г. Киров, Гл. театър-майстор - А. Златарев, Ателие гардероб - Сн. Стоянова, Ателие реквизит - Н. Пецева, Грим и перуки - П. Атанасова, Худ.-изпълнител - В. Боджов, Дърводелско ателие - Л. Мирчев, Железарско ателие - Д. Анчев, Тапицерско ателие - Б. Ангелов, Обущарско ателие - К. Тодоров, Шивалня - Сн. Папазова

 

 

Гогол започва работа върху "Картоиграчи" през 1836 година, но комедията е дописана едва през 1842.

Първата премиера на пиесата е на 5 февруари 1843 в Москва и според спомените на съвременниците е приета добре от публиката.

Сцена от постановката. Снимка © Симон Варсано

Сцена от постановката. Снимка © Симон Варсано

Сцена от постановката. Снимка © Симон Варсано

Сцена от постановката. Снимка © Симон Варсано

Сцена от постановката. Снимка © Симон Варсано

Сцена от постановката. Снимка © Симон Варсано

 

СТРАННОСТИТЕ НА ГОГОЛ

 

На петгодишна възраст Гогол вече пишел стихове, но на никого не ги показвал. Известният литератор В. В. Капнист, отивайки веднъж на гости в имението на бащата на Гогол, заварил петгодишният Николай с перо в ръката, дълбоко замислен над листове хартия. След молби и ласкателства Капнист склонил детето да му прочете написаното. Гогол отвел Капнист в друга стая и насаме му издекламирал стиховете си. Капнист запазил в тайна съдържанието им, но бил категоричен, че се е родил нов гений.

В училище Гогол не бил много обичан от съучениците си, рядко миел лицето и ръцете си, ходел с мръсно бельо и нацапано облекло. В джобовете на панталона му постоянно имало запас от лакомства и Гогол непрекъснато дъвчел. В клас винаги гледал да влезе първи, за да си намери скришно място, далеч от останалите, за да хапва бонбони в час.

Страстта към писането станала особено силна у Гогол в гимназията. За да може да пише необезпокоявано, си бил направил специално съоръжение от тетрадки, учебници и моливи, та зорките учители да не го хванат, че се занимава с писане вместо с уроците. Веднъж училищният лекар изпаднал в паника: довели му Гогол с изкривено лице, пяна на устата, стърчаща коса и с див блясък в очите. "Гогол е побеснял!" С тази диагноза щастливият симулант бил отстранен за два месеца в лазарета, където на спокойствие съчинявал на воля.

Гогол се учел доста зле. Езиците хич не му се отдавали. По руска словестност получавал само тройки, съчиненията му били пълни с граматически грешки и според учителите му не бил способен да спрегне нито един глагол на нито един език.

Известно време Гогол се препитавал с даването на частни уроци. Така бил препоръчан в няколко фамилии като преподавател по руски език. Какво било изумлението на учениците му, когато Гогол вместо да преподава граматика започнал да разказва за Египет, Вавилон и Месопотамия. На въпроса кога ще подходят сериозно към правилата в руския, Гогол отвърнал: "Какво значение има дали правилно пишете или не. Да можеш да пишеш гладко и увлекателно е дар от природата, а не заучено правило." И продължил да редува уроци по световна история с уроци по география.

Опитите на Гогол да преподава история в Петербургския университет били пълен провал. Главата му била вечно бинтована - дали заради болки в зъбите или по други причини. Видът на Гогол бил болезнен, дори жалък, но студентите се отнасяли към него със съчувствие, защото го уважавали за таланта му на писател. Независимо на каква тема били лекциите, неизменно Гогол започвал да разказва за преселението на народите и никога не споменавал дати. Веднъж Гогол поканил Пушкин и Жуковски да посетят негова лекция, уговорили ден и час, но когато поетите дошли в университета, заварили пълна аула със студенти, но Гогол така и не се появил.

Гогол обожавал Рим. Когато приятелят му Залатарьов пристигнал във вечния град, преуморен от пътя, известно време не можел да спи. Разбрал за проблема, Гогол изпаднал в искрен възторг: "Колко щастлив сте, Иван! Безсънието доказва, че сте артистична натура. Явно Рим Ви е поразил с природата и изкуството си!" След тази тирада Залатарьов не посмял да сподели истинската причина за своето безсъние.

Едно от нещата, които помрачавали престоя на Гогол в Рим, били непрекъснатите паспортни проверки. Гогол започвал винаги да спори, да рита, да ругае на руски. Накрая изваждал паспорта от най-неочаквани места, натиквал го възмутен в ръцете на полицаите и после отказвал да си го прибере.

Корабът, с който Гогол пътувал по Рейн, претърпял авария и Гогол трябвало да остане ден в Страсбург. После Гогол най-сериозно твърдял, че Божията промисъл е предизвикала повреда в кораба, за да напише той писмо от Страсбург до графиня Виелгорска.

Още на младини Гогол се отличавал със странности. Никога не подреждал симетрично мебелите в стаята си. Не редял столовете около масата, а около леглото или печката. По улиците винаги ходел от лявата страна, блъскайки минувачите. По нощите кукуригал като петел или врещял като козел. Когато го питали защо така се държи, Гогол отвръщал: "Предпочитам да съм в общество на свине, отколкото на хора."

Известно време Гогол живял в Москва при свои приятели и все обещавал да подари играчки на малките им деца. Един ден се прибрал и викнал: "Качи се, Митя, в стаята ми да видиш каква играчка съм донесъл." Влетял Митя в стаята и какво да види - Гогол си бил купил червено нощно гърне.

Наложило се Гогол да вземе малолетните си сестри при себе си в Петербург. Възникнал лек проблем - благовъзпитано ли е момичетата да пътуват без камериерка, а и после къде да се разквартирува тази камериерка в Петербург. Гогол взел решение. Три дни преди отпътуването оженил Яким, слугата си, за Матрьона, камериерката на сестрите си. "Така - разказва една от сестрите на Гогол, - съвършенно неочаквано за всички Яким се сдоби с жена, госпожиците - с прислуга, а Мария Ивановна (майката на Гогол) остана доволна, че нещата се подредиха съвсем семейно."

Поканили Гогол да гледа постановка на "Ревизор" в Москва. Гогол се настанил в една от ложите като почти залегнал в най-затънтеното кресло. Спектакълът вървял добре, зрителите се въодушевили и след трето действие се чули възгласи: "Авторът! Авторът!". Гогол в началото съвсем притихнал в креслото си, после изхвръкнал от ложата, но не за да излезе и да се представи на публиката, а за да напусне панически театъра.

 

 

| начало | постановки | Словото | Словеса |