Пътуването с Маршрутка не е пътуване, а валс за сетивата,
произведение на изкуството, сълзотворен сюжет за кино или театър. То
няма нищо общо с пътя, с някаква крайна точка. То е абсурд в абсурда,
задръстване в задръстването, кикот в сълзата. То е безцеремонна траектория
на живеенето ни, каймак на общественото, тотална анатомия на днес. То
няма нищо общо с градския транспорт.
Пътуването с Маршрутка е върховен миг. И всеки, които
не е участвал в него, изобщо не се е раждал. То е като азбука на последните
години, като евъргрийн на бъдещето. То е исторически акт.
Елин Рахнев
Елин Рахнев е роден на 3 юли 1968 година
в София. Работил е като журналист във вестник “Континент”, сценарист
на TV предаванията “Кръгове” /БНТ/ и “Невалидно” /ВТV/. Издател и редактор
на литературното списание “Витамин В”. Автор е на книгите с поезия:
“Съществувам“, “Развяване на минзухара”, “Октомври“ и на текстовете
за театър “Боб”, “Прозорецът на Йонеско”, “Флобер”, “Кукувицата”, “Фенове”.
Носител е на множество награди за поезия и драматургия. Стиховете и
пиесите му са преведени на повече от двайсет езика.
Пламен Масларов е роден на 01.01.1950
г. в София. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/ “Кр.
Сарафов” в класа на проф. Христо Христов през 1974 г. След няколко години
работа като театрален режисьор в Пловдив и Бургас, Пламен Масларов специализира
кинорежисура и драматургия в Париж /СRUS/. Прави режисьорския си дебют
с късометражния филм “Ситуация”. Първият му дългометражен филм “Любовта
на Мирон” /1980/ печели наградата за най-добра мъжка роля на фестивала
“Сан Ремо”, Италия. През 1992/94 г. взема участие в програмата на Европейския
съвет за култура за източноевропейски страни – “Одисей”. От 2001 до
2003 г. е директор на Народния театър “Иван Вазов”. От 2004 г. е директор
на Българска национална филмотека.
Автор е на около 50 документални и 10 игрални филма, сред
които “Зелените поля”, “Съдията” /1986/, “Забранено за възрастни” /1987/,
“Кмете, кмете” /1990/, “14-те целувки” /1997/ и др. Режисьор и съсценарист
на телевизионните сериали “Съдебни хроники” /1992/, “Слово за ползата
от четенето” /1999/, “Не се навеждай навън” /2004/
Не се явявам режисьор на спектакъла, а обикновен пътник
Става дума за пътуване. За пътуване в затворено пространство.
Този момент се появява за различните автори и зрители някъде в началото
на ХХ век. Защото дотогава хората са пътували с коне, с камили, с лодки
и пространството по време на придвижването не е било така стеснено.
Story-то на пътуването от епохата на аргонавтите към днешните
дни се променя едва при дилижансите в Северна Америка. Но както при
древните, така и при сегашните хора това ПРОСТРАНСТВО е наситено с любови,
страдания, криминални загадки и всичко останало, което съпътства едно
пътуване през времето.
Дали сме в Ориент-експреса на Агата Кристи или в космическите
кораби на американските ни колеги – всички ние пътуваме.
Лично аз имам на сърцето си две пътувания. Едното – литературно,
а другото – филмово. Първото е “По пътя” на Джак Керуак, а второто –
един югославски филм от 80-те години – “Кой пее там?”. И в двете творби
съществуват някакви странни взаимоотношения между героите, близка до
мен атмосфера, а и нещо непознато, което критиците обикновено наричат
“дух на времето”.
Духът на “нашето” време, за радост или съжаление, се нарича
“маршрутно такси”. Ние пак пътуваме, но все по маршрут – не бива да
се отклоняваме от него – можем понякога да слезем, но не и да поискаме
нещо повечко от това, че изобщо се движим.
В случая аз не се явявам режисьор на спектакъла, а обикновен
пътник, тръгнал от Люлин /LIulin/ 4 и 5 до Младост /Mladost/ 2 и 4 или
от Монпарнас – Париж /Montparnasse – Paris/ до Марше О Пюс /Пазара на
бълхите - Marche aux Puces/.
Благодаря на актьорите, които участват в тази пътна далавера,
благодаря на майка ми, която не надникна в пиесата предварително, благодаря
на автора, който беше така търпелив при моите промени и накрая благодаря
на колегите ми от Българска национална филмотека, които преглътнаха
отсъствието ми като техен директор.
След обичайните “оскарови” благодарности ви желая приятно
пътуване с извинението, че може и да друса и да не е толкова приятно.
Пламен Масларов
