превод – Александър Цветковски
режисьор – Веселин Димов
сценография – Александър Смолянов
костюми – Яна Вълчева
Пьотр Николаевич Коршунов - Светломир Радев
Евдоким Осипович Калугин - Николай Върбанов
Мишин - Пламен Димитров
Олга Петровна Селизньова - Антоанета Петрова
Милиционер - Янко Венков - Янец
помощник-режисьор – Цветелина Симеонова
Предизвиквам неправилно впечатление. Дълбоко вярвам,
че съм по-умен и по-малко талантлив, отколкото изглежда.
Хармс
Първият известен ни литературен опит на Хармс датира от
1922 и е подписан DCH. До края на живота си Хармс ще импровизира с псевдонимите
си и ще натрупа около 20 варианта. Съществуват различни версии за значението
на псевдонима “Хармс”. Според някои в основата е френското "“le
charmе" – очарование, пленителност. Според други това е санскритското
«Dharma» - праведност, благочестие.
В дневника си Хармс е записал: “Вчера татко ми каза, че
докато съм Хармс, ще ме преследват нужди.”(23.12.1936). Възможно е той
да е асоциирал псевдонима си с “hrm (herem)», което на иврит означава
“отлъчване от синагогата, забрана”. Някои изследователи се позовават
и на английското “harm”- вреда, пакост, зло.
За пръв път името на Хармс се свързва с обществен скандал
след участието му на 28 март 1927 в литературно четене, организирано
в Държавния институт за история на изкуството. Ето как е отразено събитието
в печата: “... третият ден от събранието бе белязан с бурни изяви. Четоха
стихове “чинарите”. Всичко вървеше нормално, рядко събраните студенти
си позволяваха да се разсмеят или шепнешком да остроумничат. Някои дори
ръкопляскаха. “Чинарите” решиха, че успехът им е в кърпа вързан. След
като прочете няколко стихотворения Даниил Хармс попита аудиторията:
- Да чета ли още?
- Не, не си заслужава – отвърна младия писател Берлин.
“Чинарите” се обидиха и поискаха отстраняването на Берлин от събранието.
Аудиторията единодушно се противопостави на това.
Тогава членът на Съюза на поетите Даниил Хармс се покатери
на стола и заяви:
- Аз в конюшни и публични домове не рецитирам!
Студентите категорично запротестираха срещу подобно хулиганство
и поискаха от Съюза на поетите да изключат Хармс, смятайки, че не е
редно в легална съветска организация да членуват хора, които се осмеляват
да сравнят пред многолюдни събрания съветския ВУЗ с публичен дом и конюшня.”
През март 1929 Хармс е изключен от Съюза на поетите, заради
неплатен членски внос, но през 1934 постъпва в Съюза на съветските писатели.
