Сатирата

Държавен сатиричен театър

"Алеко Константинов"

 

Римска баня

от Станислав Стратиев

 

постановка – Светослав Пеев
асистент-режисьор – Йонко Цонев
сценография – Невяна Кавалджиева
музика – Юри Ступел, Кирил Добрев, Булгара

 

участват: Христо Гърбов, Никола Анастасов, Димитър Манчев, Веселин Цанев, Веселин Ранков (на мястото на Роберт Янакиев), Ирина Първанова – Раши, Красимир Куцупаров, Иван Григоров (на мястото на Светослав Пеев)

 

Екипът. Снимка © Иво Хаджимишев

Дисекция На Модела
„МОТИВИ ЗА КЛАРИНЕТ”
Станислав Стратиев

 

“...Тъй като се оказа, че сме се събрали
на грешно място, в неподходящо време
и не тези хора, сега всички искаме
да бъдем други.
За да стане човек друг, най-напред
трябва да разбере какъв е всъщност.
Колкото по-жестоко и точно разбере
истината за себе си, толкова по-бързо
ще се промени.
Да обясняваш историята си само
с географията си, не е най-точният начин да разбереш истината...

...Всъщност ние искаме да се промени
нашето положение, а не ние самите.
Парадоксът е, че докато не се променим
ние, няма да се промени и положението ни.
За да станем други, първо трябва
да станем някакви.
Някакви е следващата степен
след никакви.
Една нация е никаква,
когато непрекъснато няма минало
и настояще, а само бъдеще.
И когато мисленето не е качество,
а улика...”

 

Пиесата „Римска баня” е поставена за първи път на сцената на Сатиричния театър. Премиерата е на 11 февруари 1974г. Това е едно от представленията с най-дълъг живот в репертоара на Сатирата. На 8 април 1975г. спектакълът е изигран за 100 тен път в зала „Универсиада”. На 4 май 1981г. се е състояло 300то представление, а на 4 май 1986г., 12 години след премиерата – 400то представление.

През 1986г. „Римска баня” на Сатиричния театър представя България на Театър на нациите, проведен в Нанси – Франция.

Случайно под пода на един апартамент е открита уникална римска баня. Връщайки се от почивка на морето, собственикът Иван Антонов заварва в хола си суматоха. В негово отсъствие при ремонта на жилището му е открита добре запазена римска баня от времета на Помпилиан. От този момент Иван Антонов става обект на безцеремонните атаки на доцент по археология, на „изкуствовед” - износител на старини извън граници, на посредник за недвижими имоти... Жилището му е превърнато в трудно обитаемо място. В центъра на хола му се е настанил доцента, който пази своето откритие, тъй като то ще му донесе научна слава. Той е готов да спи, да живее сред разкопките, да зареже годеницата си само и само някой да не посегне на „откритието му”. Но това е едва началото на абсурдните перипетии, които трябва да преодолява Иван Антонов, за да запази правото си на свой живот сред мъртвите останки от античността. Той попада в клопките на „изкуствовед”-износител, който му предлага изгодна сделка за пласирането на римската баня зад граница. Следва атаката на адвокат, който иска изгодно да предаде апартамента с римски басейн на заможен клиент, използвайки ред юридически ходове. Но и това все още не е всичко. За нуждите на басейна е назначен спасител, който ежедневно „спасява” Иван Антонов.

 

Сцена от постановката. Снимка © Иво Хаджимишев

Сцена от постановката. Снимка © Иво Хаджимишев

Сцена от постановката. Снимка © Иво Хаджимишев

Сцена от постановката. Снимка © Иво Хаджимишев

Сцена от постановката. Снимка © Иво Хаджимишев

Сцена от постановката. Снимка © Иво Хаджимишев

Сцена от постановката. Снимка © Иво Хаджимишев

Сцена от постановката. Снимка © Иво Хаджимишев

Сцена от постановката. Снимка © Иво Хаджимишев

 

 

Станислав Стратиев е роден в София на 9 септември 1941 година. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил е като фрезист в завод „Васил Коларов” (1962г.). Бил е журналист и редактор във вестниците „Народна младеж” (1964 – 1968г.) и „Стършел” (1968 – 1976г.). От 1976г. до смъртта си работи в Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов”.

За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958г. във в.”Средношколско знаме”. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж”, „Стършел”, „Пулс”, „Стандарт”, „24 часа” и на списанията „Родна реч”, „Пламък”, „Септември”, „Театър”. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници” през 1969г. е посрещнат възторжено от критиката.

Станислав Стратиев е автор на 13 пиеси, 7 реализирани филмови сценарии, 11 белетристични книги.

Негови книги и пиеси са превеждани на руски, английски, френски, немски, полски, чешки, словашки, сръбски, румънски, унгарски, турски, гръцки, италиански, испански, финландски, шведски, хинди, арабски, китайски, монголски.

Пиесите му са играни във всички театри в България. Поставяни са в СССР, Франция, Германия, Италия, САЩ, Унгария, Полша, Финландия, Швеция, Сирия, Гърция, Индия, Югославия, Китай, Куба, Мексико.

Станислав Стратиев е носител на ІІІ награда на V Национален преглед на българската драма и театър и на ІІ награда от VІ Национален преглед на българската драма и театър.

Пиесата „Римска баня” печели Наградата на София за 1984г.

През 1990г. за „Животът, макар и кратък” Стратиев получава във Франция Наградата за европейска драматургия, а през 1993г. за „От другата страна” – Наградата на ВВС за драматургия.

 

 

ПИЕСИТЕ НА СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ

 

„Римска баня” (1974)
Премиера в ДСТ – февруари 1974г. Постановка – Нейчо Попов

 

„Сако от велур” (1976)
Премиера в ДСТ – декември 1976г. Постановка – Младен Киселов

 

„Рейс” (1980)
Премиера в ДСТ – март 1980г. Постановка – Младен Киселов

 

„Максималистът” (1984)
Премиера в ДСТ – май 1984г. Постановка – Крикор Азарян и Маргарита Младенова

 

„Земята се върти” (1985)

„Рагаца” (1985)

„Животът, макар и кратък” (1986)
Премиера в ДСТ – октомври 1986г. Постановка – Здравко Митков

 

„Балкански синдром” (1987)
Премиера в ДСТ – октомври 1987г. Постановка – Иван Добчев

 

„Мамут” (1990)
Премиера в ДСТ – октомври 1990г. Постановка – Пламен Марков

 

„От другата страна” (1993)
Премиера в ДСТ – януари 1993г. Постановка – Пламен Марков

 

„Хроника на едно изчезване” (1995)

„Зимните навици на зайците” (1996)
Премиера в ДСТ – октомври 1996г. Постановка – Пламен Марков

 

„Празни стаи” (1998)

 

Генерален спонсор на ДСТ “Ал. Константинов” – ЗК “Български имоти” АД
Постановката е реализирана с подкрепата на “ЛУКОЙЛ България ЕООД”

 

 

| начало | постановки | Словото | Словеса |