Сатирата

Държавен сатиричен театър

"Алеко Константинов"

 

премиера – 10. 12. 2006 г.

ТЕСТОСТЕРОН

от Анджей Сарамонович

 

превод – Йоанна Попова

постановка – Пламен Панев

сценография – Татяна Димова и Ралица Русева

 

участват: Филип Трифонов, Малин Кръстев, Захари Бахаров, Герасим Георгиев,
Добрин Досев, Стефан Денолюбов, Васил Сумрачки

 

със съдействието на Полския институт в София

 

Неколцина мъже връхлитат в ресторант, влачейки пребит човек. Оказва се, че те идват от сватба, която току-що е била осуетена. В кулминационния момент на церемонията булката вместо да каже заветното „Да!”, се е метнала да целува един от присъстващите. След настъпилата суматоха, бой и истерия, роднините на младоженеца повличат със себе си виновника за поругаването на семейна чест.

Какво всъщност е станало? Дали пребитият наистина е невинен, както упорито твърди? Защо булката най-неочаквано е заявила: „Моето сърце принадлежи на друг”? Къде се е изгубил нещастният младоженец и защо келнерът в ресторанта никога не може точно да обясни как се стига до тоалетната?

Това са само част от въпросите, от които тръгва да се разплита сюжетът на „Тестостерон”, комедията превърнала се в абсолютен хит за полския театър.

 

 

АНДЖЕЙ САРАМОНОВИЧ

Ако сте решили да си изкарвате прехраната като сценарист или драматург, не взимайте пример от Анджей Сарамонович.

Първоначално Сарамонович се записва да учи право, но изкарва само един курс. След това се прехвърля да следва медицина, като успоредно с това работи като санитар в операционен блок. След като година основното му задължение е било да разнася ампутирани крайници до патоанатомията, Сарамонович отказва да се яви на какъвто и да било изпит. Следващият му опит да следва е свързан с полската филология, но и той приключва скоропостижно. После за година Сарамонович се „паркира” в школа за автомонтьори, преди да го приемат да учи история в Университета. Причината за цялата тази Одисея е съвсем прозаична – Сарамонович прави всичко възможно да избегне военна служба и за това непрекъснато сменя учебните заведения. В крайна сметка Сарамонович завършва кинорежисура в Майсторската школа по режисура на Анджей Вайда.

Междувременно, докато се мъчи с историята, Сарамонович започва работа през 1990 г. в „Газета виборча”. В началото е спортен редактор и скоро се прочува с участието си в разкриването на няколко големи спортни афери. По-късно се премества в по-спокойната редакция „Култура”. Тогава започват и първите му „среднощни” опити в писането на сценарии.

Стажът ми във вестника ме научи да работя със словото и да осъзная как функционира то. Това беше вид културист-ика за тази част от мозъка ми, която отговаря за думичките.” – споделя Сарамонович.

Първият резултат от среднощното писане на Сарамонович е една преработка в сценарий на пиесата „Карпатските миньори” на Йозеф Коженовски. Естествено, никое филмово студио не проявява интерес към тази история от 19 в.

Следващият сценарий, който написва Сарамонович, бива предложен в телевизията и за негова изненада се стига до сключване на договор. Сценарият бива преработван 2 години, но така и не е филмиран. Сарамонович пише още 3 сценария и най-после късметът му се усмихва в края на 2000 година. Заедно с режисьора Томас Конецки прави първия си филм „Полу на шега”. В него се разказва за млади сценаристи, които по желание на продуцента поправят непрекъснато своя сценарий. Филмът печели Специалната награда на журито за сценарий от ХХV Фестивал на полското игрално кино, Гдиня 2000. Това обаче не променя нещата за Сарамонович и следващите му сценарии продължават да бъдат отхвърляни.

Никой не ти казва, че си написал нещо лошо. Извинението е, че или няма да се намерят разпространители или, че сюжетът е прекалено заплетен и няма да бъде разбран”.

В театъра Сарамонович попада почти случайно и то в следствие на разочарованието си от Филмовата му епопея. След няколко неуспешни премиери, актьорите от независимата варшавска трупа „Монтовня” търсят материал за поредното си представление. Случайно Сарамонович споделя с един от тях идеята да направи филм за мачовци, които седят и говорят за жени. Оказва се, че от тази изходна ситуация може да се направи и театрално представление и Сарамонович сяда да пише пиеса. В работата над „Тестостерон” много му помага фактът, че твори за конкретни изпълнители.

Писането за конкретни актьори дава невероятно много. Аз виждах техните лица, осанки, знам как се движат, темперамента им. Знам как конструират изречения. Пишейки, аз точно чувах във въображението си как ще звучат репликите.”

Не по-маловажно е, че някои от историите в пиесата са биографични – на някой от актьорите му се родило дете, друг се оженил повторно, трети се разделил с отдавнашната си приятелка... Така всеки един герой от „Тестостерон” бива подплътен като личност.

Премиерата на „Тестостерон” излиза в театър „Монтовня” в средата на 2002 г., успоредно с премиерата на „Монолози за вагината” в друг варшавски театър.

Самата идея на Сарамонович да покаже мъжката гледна точка за отношенията между половете и чувствата е реакция на вълната женска литература, заляза пресата и литературния пазар в края на 90-те.

„Появи се какво ли не от типа на „Дневниците на Бриджит Джоунс”. Женските списания се надпреварват да печатат статии като „100 начина да постигнете оргазъм” и „Съвети как да задържите мъжа до себе си.” Помислих си, че се струва да разкажа, колко е трудно да си човек, когато си мъж.”

Още през първия сезон „Тестостерон” е изиграна над 100 пъти, събира над 30 000 зрители и печели наградата за най-добра театрална комедия на Фестивала „Талия” в Тарнув.

До сега пиесата е играна в Йеленя Гура (2003 г).; Театъра на Андрей Багар в Нитра, Словакия (2004 г).; Театр Повшехни, Лодз (2004 г.); Театър Багатела, Краков (2005 г.); Театр Полски Белско Бял (2006 г.).

2003 година определено се оказва успешна за Сарамонович, защото тогава излиза на екран и вторият му филм – „Тяло”, който получава наградата на авторитетното полско списание „Филм” - „Златна патица” за най-добър филм и „Бронзов гранат” на Фестивала на комедиите в Лубомеж.

През 2004 г. Сарамонович пише по поръчка на директора на Народния театър във Варшава Ян Енглерт втората си пиеса „2 май”.

2006 г. Сарамонович се връща към „Тестостерон” като го филмира заедно с Томаш Конецки. Премиерата на филма е програмирана за март 2007 г

 

 

Сцена от Тестостерон. Снимка © Атанас Кънчев

Сцена от Тестостерон. Снимка © Атанас Кънчев

Сцена от Тестостерон. Снимка © Атанас Кънчев

 

Вижте и тук: TestosteronBG.com/

 

 

| начало | постановки | Словото | Словеса |