СТУДЕНТСКА КОНФЕРЕНЦИЯ ЛИТЕРАТУРА И КРИТИКА НА XIX и ХХ ВЕК: ПРЕДСТАВИ И СТЕРЕОТИПИ, ПРАКТИКИ И ТЕОРИИ, АВТОР(И) И ЧИТАТЕЛ(И), НАМЕРЕНИЯ НА ТЕКСТА И ПРАВА НА ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА, ТЕКСТОВЕ И КОНТЕКСТОВЕ


Андрей Бобев

НЕИЗВЕСТНИ ЛИТЕРАТУРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ  НА ЦАНИ ГИНЧЕВ

 

Името на Цани Гинчев днес е ако не слабо известно, то поне слабо споменавано в литературноисторическите изследвания. Сътрудник на Раковски, създател на едно от най-значимите български списания след Освобождението - "Труд", послужило като модел за "Мисъл", познат, приятел или просто сътруженик на Драган Цанков, митрополит Климент Търновски, о. Максим Райкович, Л. Каравелов, Ст. Стамболов, К. Паница, Ив. Шишманов, Д. Маринов, Гр. Начович и др., и др., той като че ли винаги остава в сянка.

Представата на българския читател за творческото наследство на Ц. Гинчев е крайно непълна. Голяма част от произведенията му остават и до този момент неизвестни не само за масовия читател - доколкото все още такъв съществува, но и за специалистите. На литературните историци са сравнително познати неговите повести "Ганчо Косерката", "Женитба" и "Зиналата стена", баладата "Две тополи или неожидана среща", пътеписът "Алтън Панега" и още няколко ентографски приноса. Поезията му е останала извън интереса на изследователите.

С архива на Гинчев, разпръснат в различни архивни хранилища, започнах да се занимавам през 1999 г. Документи от и за него се съхраняват в Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Научния архив на БАН, окръжните държавни архиви в Русе и Велико Търново, Историческия музей във Враца, във фондовете на Националния литературен музей, в архивни хранилища в Румъния и ОНД. При работата ми с достъпната ми до момента част от тези архиви имах възможност да открия в тях неизвестни произведения на Цани Гинчев с разнообразна тематика. В това кратко изложение ще се опитам да набележа част от неизвестните до момента литературни произведения на писателя. Неизвестните му народоведски, исторически, научнопопулярни и други трудове, съхранени в архивите, ще бъдат обект на друг доклад.

В НА - БАН1 се съхранява ръкопис и препис от неизвестен пътепис на Цани Гинчев, озаглавен "Габерското езеро". Това произведение, както и "Алтън Панега", е част от творческия замисъл на Гинчев (за който свидетелства синът му Петър Гинчев в спомените си, съхранявани в НЛМ2) да опише в серия пътеписи своите обиколки из Врачанско-Оряховското окръжие. Като се има предвид, че  другият пътепис на писателя - "Алтън Панега" - е отпечатан още в първата годишнина на списание "Труд", може да се предполага, че Гинчев сравнително рано е пристъпил към осъществяването на плановете си. И все пак пътеписът "Габерското езеро" остава непубликуван. По-вероятно авторът не е имал възможност да го публикува, отколкото да е смятал, че трудът има нужда от доработване. В художествено отношение "Габерското езеро" отстъпва на "Алтън Панега", в него се съзира Гинчевата етнографска страст, но така или иначе това е едно твърде интересно произведение. Авторът разказва за своето посещение във врачанското село Габаре, за "латинските" развалини, които му показват местните жители, за селските оброчни камъни и ритуали при омилостивяване на изворния сайбия, за фолклорните вярвания на селяните... В края той изрежда и други места, където е срещнал запазени такива обичаи.

Представата за прозаическото творчество на Гинчев се обогатява и от запазения в НБКМ3 непубликуван разказ "Как свалят месеца да го доят". Произведението, както и по-голямата част от творчеството на писателя, има и етнографска стойност.

В архива на Гинчев в НА - БАН4  се съхранява също фрагмент от драматическо произведение, което до този момент не съм успял да идентифицирам и намирам за възможно то да принадлежи на перото на писателя. Идентификацията се затруднява от това, че фрагментът е в лошо състояние, без начало и край, хартията е опърпана. Въпреки че представлява само нищожен откъслек, той е от голямо значение за разширяване на представата ни за Цани Гинчев, тъй като досега нито един изследовател не е отбелязвал, че Гинчев е правил и драматически опити.

В архивите се пазят и някои речи на писателя, изнасяни по различни поводи. В НА - БАН5 се съхранява ръкопис, леко повреден, който представлява слово за св. св. Кирил и Методий. В архива на Цани Гинчев в НБКМ е запазена и чернова от негова реч, изнесена при "литературна вечер" в читалище "Зора" в Русе с четене на негови стихове6; пак там7 се съхранява и негова реч в чест на Освобождението на България, произнесена при освобождаването на Търново от турските войски.

Най-съществената част от откритото обаче представляват неизвестните до момента стихотворни произведения на автора. Който някога е отворил дума за поетическото наследство на Цани Гинчев, винаги го е определял като "поезия за деца", дидактична и слабо художествена. А всичко това не е съвсем така, защото поезията на Гинчев всъщност е практически непозната. При работата си в архива на Гинчев8 имах възможност да открия  общо около 130 неизвестни басни и около 90 неизвестни стихотворения и поеми. За сравнение - до този момент бяха известни 60-ина негови отпечатани басни и 20-ина стихотворения - тоест едва една трета от общото число на басните му и една пета от общото число на стиховете. Преброяването е приблизително, защото все още се откриват публикувани, но непознати за литературните историци Цани-Гинчеви творби - такива библиографски пропуски има дори в аналитичния репертоар на възрожденската книжнина на Маньо Стоянов.

Разбира се, невъзможно, а и ненужно е тук да се спирам върху всички новооткрити поетически произведения на Гинчев. Ще се огранича само с изброяването на някои заглавия. Измежду новооткритите басни интерес представляват такива като "Бухал и орел", "Приказка за един копой", "Гладни комари", "Славей и пеперуда", "Дарбата на учителя", "Колумбовата птица", "Крез и Кир", "Баба и кокошка", "Сврака - реформаторка", "Недоволен паун", "Развълнуваното море и рибарят" и други. Част от тях могат основателно да оспорят разпространената у литературните историци оценка на Гинчев като неумел боснописец и с минимална езикова (основно правописна) редакция и днес биха могли да бъдат включени в букварите.

Много по-важни от многобройните басни обаче са новооткритите Цани-Гинчеви стихотворения. Ще изброя само няколко заглавия: "Въсторг /според В. Хюго/", "Тракиец", "Ще търпим ли", "Македонци", "Към Св. Кирила и Методия", "Топчийска песен", "Шумадийска армия", "Песен на Сливница", "Я викни, ямо, та запей...", "Завещание", "Общославянски марш", "Дъб" и други.

Както се вижда от изложеното дотук, поетическото наследство на Цани Гинчев е всъщност много малко познато и само неговото публикуване може да промени този факт. Всички досегашни обобщения относно характера на неговата поезия са в една или друга степен неверни и подвеждащи. Не е възможно да се правят обобщение за едно поетическо наследство, от което повече от две трети са погребани в архивите. Там се откриват любовни, хумористични, патриотични, "пейзажни" и други стихове, които могат съществено да променят представата ни за автора като за "неумел стихоплетец". Това, че тези произведения не са публикувани, не е аргумент, че не са оказали влияние върху литературната ни история и не са част от нея. Напротив - повечето от тях са били четени на литературни вечери, пред учениците, на които Гинчев е преподавал, пред приятели, колеги, сътруженици и т. н. Част от имената на по-важните от тези слушатели вече изброих в началото на това изложение, върху други няма да се спирам поради липса на време. Причината за непубликуването на тези стихове е проста. Гинчев се е стремял всячески неговият труд да помага за просветното и икономическото развитие на българския народ. Затова когато е имал възможност да печата, той е предпочитал да публикува назидателната, просветната, изпълнената с "позитивна мисъл" част от творчеството си, а другата, която е изразявала неговата собствена душевност и която всъщност днес би представляла интерес за нас, е оставала погребана в архивите - една рядко срещана творческа скромност в нашата литература.

И тъй, изследването на архива на Цани Гинчев тепърва предстои. Едва след приключването на това изследване литературните историци ще могат с основание да кажат що за писател и поет е бил всъщност този забравен творец. 230 неизвестни литературни произведения (подчертавам - това са само литературните творби) са материал, който, надявам се, съществено ще обогати досегашните малко постни портрети в литературните истории на този наш заслужил възрожденец.

За финал ще припомня, че това изложение съвсем не изчерпва запазените откъслеци от творческото наследство на Цани Гинчев. Надявам се само, че този кратък обзор ще спомогне за по-адекватен поглед върху творческото му наследство и ще провокира нечий интерес. Колкото до останалата част от архива на писателя - върху една малка част от неизвестните до момента негови работи по история, етнография, география, химия, история на българската архитектура, хигиена и медицина, градоустройство, езикознание и пр., и пр. ще се спра друг път.



1 НА - БАН, ф. 129к, а.е. 33. [горе]

2 НЛМ, а 1188 - 1200/85. [горе]

3 БИА - НБКМ, ф. 173, а.е. 5. [горе]

4 В същия фонд 129к, а.е. 43, л. 3 - 6. [горе]

5 Във фонд 129к, а. е. 39. [горе]

6 БИА - НБКМ, ф. 173, а. е. 4, л. 25об. [горе]

7 а. е. 14, л. 9 - 10. [горе]

8 БИА - НБКМ, ф. 173, а.е. 6 и 10 и НА - БАН, а.е. 43. [горе]

Обратно към [докладите от конференцията] [СЛОВОТО]