Slovoto

Никола Ракитин

Биографични бележки

Псевдоним на Никола Василев Панчев (6.06.1885, с.Лъджене - днешно Трудовец, Софийско - 2.05.1934 г.). Завършил славянска филология в Софийския университет (1908). Участвал в Първата световна война.

Работи като учител в Плевен (1908-1933). Директор на Военно-историческия музей в Плевен (1933-1934). Несправедливо обвинен в злоупотреба с държавни пари и оклеветен, Ракитин се самоубива.

За първи път печати през 1906 г. в сп. "Демократически преглед". Поезията на Ракитин е предимно пейзажна. Стихосбирката ме "Размирни години" е протест срещу войната и насилието над човека.

Съчинения: "Под цъфналите вишни" (1909), "Животът може би е сън" (1911), "Беглец" (1914), "Размирни години" (1919), "Преди да съмне" (1920), "Златните нишки" (1922), "Родното село" (1922), "В тишината на далечния град" (1923), "Васил Левски" (1923- съавтор Ст. Георгиев), "Жената и морето" (1923), "Мургаш" (1923), "На една струна", "Освободеният Прометей" (1923), "Лес" (1924) "Дарове на Балкана" (1932), "Капят Листата" (1933), "Русалска поляна" (разкази, 1938) и др.

 

Съвременна Българска Енциклопедия, ЕЛПИС, т. 4

 


напред горе назад Обратно към: [Никола Ракитин][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух