Пламен Дойнов е роден на 10 април 1969 г. в Разград.

Завършва история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Автор на книгите с поезия „Вик на мълнии“ (1991), „Post festum“ (1992), „Любовникът и Маестрото“ (1993), „Висящите градини на България“ (1997), сборната „Мистификации“ (1999), „Истински истории“ (2000), „Кафепоеми“ (2003), както и на сборникa с критически текстове "Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000-2003" (2004). През 2006 г. книгата му „Кафепоеми“ е издадена вьв Франция от издателство “Карактер”, френският превод е на Ралица Фризон-Рош.

През 2007 г. излиза книгата му „Българската поезия в края на XX век“, в две части, издание на „Просвета“.

Един от авторите-съставители на „Българска христоматия“ (1995) и „Българска антология“ (1998). Носител на награди за драматургия, за оригинална и преводна поезия, между които специалната награда от Яворововите дни в Поморие (1995) и националната награда за драматургия „Иван Радоев“ (2001).

Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите сами изпълняват собствените си текстове. По важни спектакли: „Тела и текстове“ (1992), „Смъртта на кръга „Мисъл“ (1994), „Живи и мъртви в българската поезия“ (1996), „Резерватът Висящите градини на България“ (1997), „Как ехото заглъхва“ (1998).

Автор на пиесите „Натуралистичен романс“, „Една добра жена в една лоша зима“, „Къщата на Иван“, „Жана и Александър“, поставяни в радиотеатъра на националното радио и в български театри. За пиесата си „Гласовете на другите“ получава наградата „Аскеер“ за драматургия през 2006 г.

Публикува историографски, литературоведски и театроведски текстове в периодичния печат. Негови текстове са превеждани на английски, немски, френски, унгарски, сръбски, турски, хърватски и финландски.

Редактор в седмичника „Литературен вестник“.

Заместник-председател на Сдружението на български писатели.

За контакти: dojnovpl@abv.bg

Обратно към: [Пламен Дойнов][СЛОВОТО]