Slovoto

Генчо Стоев

Биографични бележки

Генчо СтоевГенчо Динев Стоев (05.02.1925, Харманли - 18.10.2002, София). Завършва гимназия в родния си град (1945) и философия в Софийския университет (1951). Участник в антифашистката съпротива, политзатворник. До есента на 1946 работи в Околийския комитет на РМС - Харманли. Редактор (1948-1949) във в. "Народна младеж", 1950-1951 и 1965-1967 - във в. "Литературен фронт", редактор в издателство "Народна младеж" (1952), Партиздат (1956-1961) и издателство "Български писател" (1968).

За пръв път Генчо Стоев печата стихове във в. "Младежка искра" през 1946. Сътрудничи на периодичния печат със стихове, разкази и главно с документално-публицистични материали. Пише за в. "Литературен фронт" поредица очерци за всекидневието на работническата класа, които издава в сборник "Истински хора". Останал чужд на идеологическата конюнктура, през 1954 е официално порицан и в течение на едно десетилетие престава да публикува, без да прекъсва връзката си с работническите среди. Наблюденията му от това време са в основата на романа "Лош ден" и на новелите от сборника "Като ластовици", оценени от литературната критика като значими образци на белетристиката с работническа тематика. Двете творби се отличават с монтажно-асоциативна организация, емоционална наситеност и експресивност. На първи план е изведена характерологията на действащите лица - хора с високо професионално умение и самочувствие, душевно цялостни и конфликтни, груби и чувствителни. Съчетанието на съвременен професионализъм с анархистичен манталитет, издаващ патриархално-селското им потекло, е специфичен щрих към художествената психография на днешния български работник. Противоречията на съвременното общество занимават Генчо Стоев и в романа "Циклопът". Тук те се проявяват като несъответствие между гражданско поведение и частния живот на Капитана, който охранява мира на планетата с подводницата си сред глъбините на световния океан. Изпълнявайки дълга си към човечеството, героят обрича на самота и страдание близките си хора. Безпокойството за нарушената хармония, съчетано с мисъл за възможен ядрен апокалипсис, е предадено посредством импресивен стил, заличаващ границата между разумното и подсъзнателното и съполагащ действителното с илюзиите и халюцинациите. В повестта "Цената на златото", която пресъздава защитата и гибелта на Перущица в дните на Априлското въстание (1876), и в продължението й - романа "Завръщане", е анализиран двустранно проблемът човешки индивид и история. "Цената на златото" откроява неговите възвисяващо-героични измерения - старата Гюрга Хадживранева избира смъртта, за да отстои човешкото си достойнство. "Завръщане" представя периода от Освобождението (1878), когато възрожденските идеали са поругани и синът на Гюрга - републиканецът Павел, е трагически съкрушен сред историческото безвремие. Разказът за Хадживраневия род осветлява морално-психологическата мотивация на национално-освободителните борби и последвалата ги криза на ценностите, но "снема" и диалектиката на историческото развитие, осмислено като неразчленима цялост и непрестанно редуване на възход и падения, на поражения и победи. Дилогията е вътрешно споена както от общия персонаж и сюжетно-фабулната последователност, така и от стиловото й единство. Повествованието е лаконично и метафорично сгьстено, богато на емоционални оттенъци и асоциативни преходи. Конфликтите са предадени в техните символно-типизиращи прояви, а динамизмът на действието е онагледен чрез върхови психически състояния, които нареждат "Цената на златото" сред най-ярките постижения на българската историческа белетристика. Романът "Досиетата" продължава историята на Хадживраневи във времето на антифашистката съпротива и обществените промени след 1944. С откровения си автобиографизъм и класическа поетика той представлява равносметка за разминаването на революционния идеал с реализацията му. Революцията не би могла да бъде рожба на цивилизацията и акт на духовна приемственост, ако нейна движеща сила са хора, превърнали своята човешка непълноценност в идеология и социална практика.

Произведения: Истински хора. Очерци. 1953; Лош ден. Роман. 1965: Цената на златото. 1965 (1967, 1971, 1977); Като ластовици. Новели. 1970 (1978): Циклопът. Роман. 1973 (2 прераб. изд. 1982); Цената на златото. Лош ден. Избр. произведения. 1975; Завръщане. Роман. 1976; Цената на златото. Завръщане. 1979 (1983, 1999); Избрани произведения. В 2 т. 1985; Досиетата. Роман. 1990.

 

(източник: "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус & Институт за литература на БАН, С. 1994; автор на статията: С. Беляева)

 


напред горе назад Обратно към: [Генчо Стоев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух