Slovoto

Сирак Скитник

Биографични бележки

автопортретСирак Скитник е псевдоним на Панайот Тодоров Христов. (22.11.1883, Сливен - 05.03.1943, София).

 

Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде (1903-04). През 1908 заминава за Петербург, където учи живопис в частното училище на Л. Бакст (състудент на М. Шагал и В. Кандински). Член на групата "Мир искусства", която в края на XIX и началото на XX в. се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Рьорих, Билибин, Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. "Демократически преглед". През 1912 се завръща в България, участвува в Балканската война. През 1913-17 учителствува в Асеновград. Съредактор на сп. "Златорог" - от 1922. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923-24), където поставя (1923) пиесата на М. Метерлинк "Мона Вана" и изработва проектите на декори към нея. През 1924-25 е библиотекар в Министерството на просвещението, от 1935 до смъртта си - главен ръководител на Радио София. Председател (1927) на дружество "Родно изкуство", пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ).

 

Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира (1905) със стихове в сп. "Художник". Сътрудничи с поетични творби на списанията "Наш живот", "Демократически преглед", "Наблюдател", "Слънце", "Българан". Поезията на Сирак Скитник , в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея й придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност и визуалност на образите. Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията "Българска реч", "Съвременник", "Везни", "Хиперион", "Златорог", "Художествена култура" и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите "Старо и ново изкуство", 1919, "Тайната на примитива", 1923).

Псевдоними: П. Кобалт, Н. Р-ски, С. С.

Съчинения: Изповеди. Кн. 1. Стихове. 1910; Избрани статии (1920-1942). 1981

 

(материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994; автор на статията: Хр. Балабанова)

 


напред горе назад Обратно към: [Сирак Скитник][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух