Slovoto

Васил Друмев

Биографични бележки

Васил Друмев като митрополит КлиментВасил Друмев е роден около 1840-1842 година (не е сигурна датата) в Шумен в семейството на дребен занаятчия. Умира през 1901 година.

Учи в родния си град от 1847 г. до 1856 г. при известните възрожденски учители С. Доброплодни и С. Филаретов. Взема участие в главната роля в побългарената комедия "Михал" от Доброплодни в първото театрално представление в България (Шумен). Учителят Доброплодни събужда любов към историята, литературата, театъра и импулсира учениците си за по-високо образование. През 1856 г. Васил Друмев става помощник-учител, а през 1858 - получава стипендия, заминава за Одеса и завършва с отличен Одеската семинария. През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Г. С. Раковски, който повлиява на младите българчета в патриотично отношение.

Друмев пише първите си стихове "Светливо слънце ся роди..." и "Милно и жално към въсток гледа...", които излизат в "Цариградски вестник". През 1860 г. написва своята първа повест "Нещастна фамилия". Публикува преводи от и през руски език. Когато Раковски създава българската легия, Васил Друмев тайно отива в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа (1861). Постепенно си променя възгледите и се оформя катo еволюционист - просветител.

Пише втората си повест "Ученик и благодетели..." (1864-1865). По същото време постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва с отличие (1869). През 1869 г. отива в Галац (Румъния), после в Браила. Работи като учител и заедно с В. Стоянов, М. Дринов и др. основава Българското книжовно дружество (БКД). Става негов действителен член, деловодител и редактор на периодическо списание на БКД. Тук публикува статии, критики, научни материали. Обнародва и "Мати Болгария" и препечатва от в. "Дунавски лебед" (1861) "Житие и страдания грешнаго Софрония" с интересен предговор и бележки.

Сътрудничи във в. "Съветник" и "Дунавска зора". През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон под името Климент, а от 1884 г. до 1901 г. е търновски митрополит, ректор на Петропавловската семинария край Лясковец (1878-1884). След Освобождението взема участие в Учредителното и I-вото Велико народно събрание. Избран е за министър-председател (1879-1880, 1886). Участвува в борбата против Стамболов и Фердинанд. Бива арестуван, заточен в Гложенския манастир и осъден на 3 години затвор. Почетен член на БКД (днешната БАН) от 1898 г. Умира в София на 23 юли 1901.

Повестта "Нещастна фамилия" е първата българска оригинална повест. Написана под влияние на поезията на Чинтулов и поемата на Раковски "Горски пътник". Появата на тази повест се определя от нуждата от белетристично четиво, но наред с народните страдания описва и народната съпротива. В историята на българската литература Васил Друмев оставя името си и като драматург. "Иванку, убиецът на Асеня I" е първото българско значително оригинално драматично произведение.

Счита се, че Друмев е бил запознат с творчеството на Шекспир и драматургията на Пушкин, но въпреки историческия си сюжет, драмата има съвременно звучене. Има и редица слабости - недостатъчна психологическа мотивировка, външни ефекти и риторичност. В архива на Васил Друмев се пазят недовършени драми, повести и разкази, както и спомени из живота на студентите в Русия и др.

 


напред горе назад Обратно към: [Васил Друмев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух