Slovoto

Григор Пърличев

Биографични бележки

Григор Ставрев Пърличев (18.01.1839, Охрид - 25.01.1893, Охрид) - писател, преводач, общественик.

Роден в занаятчийско семейство. Остава рано без баща, детството му е нерадостно и тежко. Учи в Охрид - в килийно училище, по-късно при Димитър Миладинов. Една година е учител в Тирана. През 1850-1851 следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в с. Белица, Охридско, Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 се прехвърля във Филологическия факултет. През 1860 г. участва в ежегодния поетичен конкурс в гръцката столица и спечелва първа награда и лавров венец с поемата си "Арматолос" (Сердарят, Войводата). Комисията и литературната общественост наричат Григор Пърличев "втори Омир". Предлагат му стипендия за университетите в Оксфорд и Берлин, но той отказва.

Вестта за смъртта на братя Миладинови го кара да напусне Атина и да продължи подетата от тях борба против гръцкото духовенство, за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител в Охрид.

През 1862 г. отново участвува в поетичен конкурс в Атина с поемата "Скендербей".

През 1868 г. се установява за няколко месеца в Цариград, за да разшири познанията си по български език, славянска литература и култура. След завръщането си в Охрид заменя гръцкия език с български в училищата и в черквите. По донос на владиката Милетий през 1868 г. е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, по-късно откаран в дебърския затвор. Освободен благодарение на застъпничеството на охридчани, Григор Пърличев продължава педагогическата и обществената си дейност. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище, наречено "Св. Климент". Учителства в Струга, Габрово, Битоля, Охрид и Солун.

С първите си поетически опити - "Сердарят" и "Скендербей" Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури - гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. За да популяризира творбите си сред българските читатели, превежда на български език "Сердарят" (около 1870).

Григор Пърличев е автор на стихотворения, написани на български език ("Докога, братя мили българи", "Чуйте, чеда македонски", "Песен за унищожението на Охридската патриаршия"), на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др., на дописки във вестниците "Время", "Македония" (1866-1872), "Право" (1869-1873), на необнародвани преводи от френски език. Публикува обява, че е подготвил за печат книжка под заглавие "Възпитание или 12 нравствени песни". През 1884 г. пише "Автобиография", която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Пърличев е първият български преводач на Омир, макар преводът на "Илиада" да предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат и да е остро критикуван.

 


напред горе назад Обратно към: [Григор Пърличев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух