Георги Христов Данаилов e роден на 8 януари 1936 г. в София. Починал на 8 март 2017 г.

Завършва гимназия в Плевен (1953), химия и физика в Софийския университет (1958) Учител по химия и зав. заводска лаборатория в Свищов. През 1963-76 е асистент в Катедрата по органична и обща химия вьв ВХТИ - София. От 1976 е драматург в театър "Сълза и смях".

С литература се занимава от студентските си години. За пръв път печата през 1960 във вестниците "Народна младеж" и "Вечерни новини". Постоянен сьтрудник на списанията "Наука и техника" и "Космос", на вестниците "Орбита" и "Поглед" като научен паблюдател и автор на научнопопулярни статии. Автор е на научни трудове по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина. Премиерата на първата му пиеса е през 1975. Драматург, белетрист и киносценарист, Данаилов е един от най-плодовитите и популярни български творци. Пиесите и сценариите на съвременна тема се отнасят към т. нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написването на творбата е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Развитието на действието обикновено изследва психологическите и социални мотиви на поведението на персонажите, които излизат извьн рамките на общоприетия охранителен морал. Тезй своеобразни "аутсайдери" не са герои в класическия смисъл на понятието - тяхната изключителност е преди всичко във верността кьм собствениге им нравствени принципи. Но патетично-героичната поза им е чужда, те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехьт иа пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите. Интересът на Георги Данаилов към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата "Господин Балкански" и книгата "До Чикаго и назад - сто години по-късно" го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, съчетаващ острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Данаилов създава сценарии за филмите "Деца играят вън", "При никого", "Хирурзи", "Карнавалът", "За къде пътувате?", "А сега накъде" (съвм. с Р. Вълчанов) "Време разделно" в съавторство, "Лагерът" (съвм. с Г. Дюлгеров). Негови книги и пиеси са превеждани на арменски, руски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и др. езици. Пиеси на Данаилов са играни в Москва, Ленинград, Чешка Будейовица, Бърно, Братислава, Варшава, Тбилиси, Ереван. Носител иа международни награди за кино, литература и телевизионеи театър. През 1997 година печели международния конкурс "Русо" във Париж от 566 кандидата от 30 страни.

- Почетен гражданин на Свищов - за значителни постижения, които са съществен принос за града и Република България.

- Награда статуетката Аполон Токсофорос на Аполония 2002 - за дългогодишното му ярко присъствие в българската литература и успехите му в чужбина.

- Награда на София за 2002

- Награда "Стоян Михайловски" за 2003

...

Произведения: Деца играят вън. Повест за деца. 1970 (1986, 2000), При никого. 1973; Краят остава за вас. Пиеса. 1975; Съдията и жълтата роза. Пиеса. 1977; Несериозна комедия. Пиеса. 1979; Есента на един следовател. Пиеса. 1980; Докле е младост. Пиеса. 1982; Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието. 1982 (1986, 2000); Солунските сьзаклятници. Пиеса. 1983; Господин Балкански. Пиеса. 1985: Една калория нежност. Пиеса. 1986; Крадецът на тролейбуси. Пиеса. 1987; До Чикаго и назад - сто години по-късно. Пътепис. 1990 (1992); Почивка преди Рая. Пиеса. 1990; Спомени за градския идиот. Сборник разкази (1993); Къща отвъд света (1997); За Жан-Жак Русо и други глупости (1997); Доколкото си спомням (2000); Доколкото си спомням 2 (2001); Доколкото си спомням 3 (2002)

(материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994; автор на статията: Св. Байчинска; с промени и добавки)

Обратно към: [Георги Данаилов][СЛОВОТО]