Slovoto

Кирил Христов

Биографични бележки

Кирил ХристовКирил Генчев Христов (23. 06. 1875, Стара Загора - 7.11.1944, София).

Учи в родния си град, в Самоков, Търново и София. През 1895 е изпратен със стипендия от Военното министерство в Морското училище в Триест, където се запознава с творчеството на класическите и модерните италиански поети Данте, Дж. Леопарди, Дж. Кардучи, Л. Стекети, Д'Анунцио. След едногодишен престой се завръща в България. През 1897-98 живее в Неапол и Лайпциг. Учител в Шумен (1900), през 1901 е преместен в София и командирован в библиотеката на Висшето училище (днешния Софийски университет). Заедно с Антон Страшимиров редактира сп. "Наш живот". През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на в. "Военни известия". През 1922 напуска доброволно България и се установява в Лайпциг като ръководител на семинара по български език и литература. Премества се в Прага, където организира свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет (1930). В България се завръща през 1938.

Кирил Христов започва литературната си дейност с преводи от С. Я. Надсон и А. А. Плешчеев. За пръв път публикува свое стихотворение през 1895 в сп. "Дело" (№ 9). Сътрудничи на всички литературни периодични издания. Пише стихове в социален дух, които разкриват влиянието на народническата и соц. литература върху него. Скоро настъпва идеен прелом - Xристов се свързва с кръга "Мисъл" (д-р Кръстев и П. П. Славейков), където адмирират и утвърждават литературния му талант. Кирил Христов е първият български поет, който си позволява да заяви за себе си, да манифестира в лириката си радостта от живота, чувствената наслада на любовта, да й даде право на съществуване в литературата, да възпроизведе природата в нейната подвижност и променливост, пълна с живот, творяща във вечна хармония със себе си. Първичен и непосредствен, Кирил Христов създава поезия, чужда на декадентската умора и изнеженост. Езикът му е предметен, земен, веществен, но почти непригоден за по-сложни психологически изяви. Един от източниците на творчеството му е народната песен, но в нея той не търси етически и философски стойности, а жизнерадост, красота и здраве. В епическите жанрове лирикът Xристов няма особени успехи, макар че "Русалка" и "Гюргя" са сред най-хубавите балади в българската литература - в тях той се издига над лиричния си субективизъм и стига до сливане с народностната етична представа. През 90-те г. Xристов се вписва в настроенията на обществото, изживяващо последните трепети на патриархалното си съзнание, и става изразител на една обществена необходимост, но по-късно изостава от развитието на националната литература. През Балканската война възпява военната доблест на народа, но в екзалтираните си стихове невинаги отличава истинския патриотизъм от шовинизма; в българската литературна история Кирил Христов оставя име и на тръбач на българския шовинизъм, независимо че в част от стиховете му се долавят и страданията на човека, изтръгнат насилствено от градивния си труд. Упрекван в липса на идеали, Xристов се насочва към сатиричната поезия, която вътрешно не му е присъща ("Полковник Джамбазов", "Орала мухата на вола на рогата"). Връща се към миналото, опитва се да реши големите национални и културни проблеми на българина - епопеята "Чеда на Балкана". Краят на I световна война носи на Xристов разочарования и покруса. Творбите му от този период (поезия, романите "Тъмни зори" и "Мечтатели") са бедни откъм художествено значими идеи, докато пътеписите и мемоарите му имат неоспоримо значение. Превежда драмата "Сирано дьо Бержерак" от Е. Ростан, стихотворения от М. Ю. Лермонтов, А. С. Пушкин, Я. П. Полонски, А. Негри, Л. Кастелано, Я. Връхлицки, П. Безруч, И. Хора и др.

 

Съчинения: Песни и въздишки. 1896; Трепети. Стихотворения. 1897: Вечерни сенки. Стихотворения. 1899; На кръстопът. Стихотворения. 1901: Избрани стихотворения. С предговор от Ив. Вазов. 1903; Самодивска китка. 1905: Стълпотворение (Богоборци). Трагедия в стихове, 1905; Приближени хоризонти. Стихотворения. Преводи от руски, немски, италиански и френски от К. Христов. 1911: Слънчогледи. Самодивска китка. Intermezo. Царски сонети. Втори сборник стихотворения. 1911 (1939); Химни на зората. Тихи песни и легенди за живота и смъртта. Първи сборник стихотворения. 1911 (1939); Към Цариград. Песни, Кн. 1. 1912; На нож! Нови песни и стихотворения. 1913; Боян Магесникът. Историческа трагедия в стихове. 1914; Старият воин. Пиеса. 1914: Бурни години. 1913-1916. Избр. статии. 1916; Победни песни, 1913-1916, 1916 (1933, 1940); Огнен път. Военни разкази, 1913-1917, 1917; Ръченица, Пиеса, 1917; Охридска девойка, Драма, 1918; Три дни с миноносец Дръзки. 1918; Разкази. 1919; Иван Вазов, Кратък животопис, 1920; Тъмни зори. Роман. 1920 /1991/; Празник в пламъци. Драм, поема. 1921; Антология. 1922 /2 доп. изд, 1944/; Мечтатели. Роман на една лятиа нощ. 1925; Чеда на Балкана, Епическа лоема, 1928; Майстор и дявол. Сцени из живота на българите в началото на Х столетие, 1933; Вълнолом, Стихотворенияи 1937; Кротки и буйни луди. Разкази. 1937; Гюргя. Либрето. 1939; Слънчогледи. 1939; Кой проваля българската драма? 1939; Простори. 1940; Игра над бездни, стихотворения. 1941; Затрупвна София. Спомени. 1944; Последни пожари. Стихотворения, 1944; Избрани произведения. С предг. от В. Йосифов. 1953; Избрани стихотворения. 1968 (Библ, за ученика - 4 изд.); Българска реч, Избр. стихове. 1974; Избрани творби, 1975; Съчинения. В 5 т, С предговор от Кр. Куюмджиев. 1966-68; Стихотворения. 1980; Старият бивак (Д. Дебелянов, К, Христов и др.). 1981; Светулка. Стихотворения за деца и юноши. 1983; Трепети, С предг. от Д, Аврамов. 1987.

 

(материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994; автор на статията: К. Куюмджиев)

 


напред горе назад Обратно към: [Кирил Христов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух