Здравко Кисьов е роден на 1 януари 1937 г. в гр. Завет, Русенска област, но почти целият му живот е свързан с град Русе, където работи като журналист и редактор на литературни издания.

Автор е на поетичните книги: Откровение (1962), Монолози (1966), Покана за песен (1972), Баладичен час (1974), Вътрешен пейзаж (1976), И все сънувам хълм (1976), Необходима болка (1978), Безкрили ангели (1981), Местожителство (1982), Зрение (1984), Отличителен белег (1985), Дихание (1987), Тайнопис (1987), Показания (1990), Ежедневни разпятия (1995), Канон (2002), Небесен глас (2002) и на пътеписната книга за Латвия - Между солена и сладка вода (1977).

Стиховете му са превеждани на 15 езика.

Изявява се и като активен преводач, главно на поети от Полша и прибалтийските страни. Превел е книги с избрани стихотворения от Халина Пошвятовска, Тадеуш Ружевич, Тадеуш Шливяк, Анджей Важеха (Полша), Юстинас Марцинкявичус, Витаутас Каралюс (Литва), Ояр Вациетис, Имант Зиедонис (Латвия), Матс Траат (Естония), Катри Вала (Финландия), Алес Разанов (Беларус), Владимир Бурич, Вячеслав Куприянов (Русия), Марин Сореску (Румъния), Карл Сандбърг (САЩ), сборник Съвременни латвийски поети, сборник 101 съвременни европейски поети, участия в антологии на полска, словашка, беларуска и руска поезия и др.

През 2002 г. е отличен с почетния знак Заслужил за полската култура, връчен му лично от министъра на външните работи на Р Полша Влоджимеж Чимошевич.

Член е на Съюза на българските писатели и на българския ПЕН-клуб.

Обратно към: [Здравко Кисьов][СЛОВОТО]