Slovoto

Теодор Траянов

Биографични бележки

ТраяновТеодор Василев Траянов (30.01.1882, Пазарджик - 15.01.1945, София).

Завършва I мъжка гимназия в София (1899). Следва във Физико-математическия фаkултет на СУ (1899-1900) и в Техническото висше училище във Виена (1901-1908). Участвува като доброволец в двете балкански войни през 1912-1913. Включва се в четата на Хр. Чернопеев. Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914-1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 временно е освободен от длъжност и пребивава в България. През 1923 правителството на Ал. Цанков окончателно го отзовава, Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. Учител в I мъжка гимназия в София (1926-1933).

За пръв път печата стихове през 1899 в сп. "Смях". Сътрудничи на списанията "Българска сбирка", "Наш живот", "Демократически преглед", "Художник", "Ново общество", "Съвременник", "Съвременна мисъл", "Свобода", "Художествена култура", "Факел". "Звено", "Народ и армия", "Везни", "Парнас", "Хиперион", "Модерно изкуство", на алманаха "Южни цветове", на вестниците "Ден", "Оса", "Злъчка", "Епоха", "Вестник на жената", "Зора", "Литературни новини", "Мисъл", "Заря", "Литературен глас", "Литературен свят", "Мир", "Литературен живот" и др. Участвува в литературни сборници и антологии - "Българска антология" (1910), "Поетична година" (1915), "Най-отбрани песни" (1917), "Млада България" (1922), "Одрин" (1923), "Лорд Байрон" (1924). Заедно с Ив. Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922-1931 най-голямото българско символистично списание - "Хиперион". Съществено влияние върху идейно-естетическото му съзряване оказва дългогодишното му пребиваване във Виена: запознава се в оригинал с трудове на немски философи като Й. Г. Фихте, Г. В. Хегел, Е. Хусерл, Фр. Ницше, с писатели романтици и неоромантици; приет е от виенската артистична бохема, свързва се с писатели като Р. М. Рилке, А. Шницлер, X. фон Хофманстал, С. Георге, X. Бар и др. Включва се във виенския култ. живот - негова драматизация (пантомима) на "Младият крал" от О. Уайлд (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914). Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с П. К. Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около сп. "Хиперион") смятат стихотворението му "Нов ден" (сп. "Художник", 1905) за начало на символистичното направление в България. Ив. Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература. Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция - постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма ("Regina mortua", "Химни и балади") и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в "историческата съдба" ("Български балади"), "националния мит" ("Романтични песни") и "националния гений" ("Пантеон"). Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата - "мъртвата царкиня", да проследи подсъзнателния и´ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Конструктивно-комбинативен, стихът на Траянов в повечето случаи не постига съответно на мащабния му поетически замисъл визуално-музикално внушение и често звучи пресилено патетично и реторично. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в бълг. съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на "освободения" европейски човек). Характерни за него са митологичните образи, свързани с варварското прабитие, с богомилството и адамитството. Въплъщение на житейското и творческото му кредо - победа на духа над материалния живот, е кн. "Пантеон" - поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български "прокълнати" поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с "На Острова на блажените" на П. П. Славейков. Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. "Хиперион". Превежда драмите "Ричард III" от У. Шекспир, "Фиеско" от Фр. Шилер, "Шутът Тантрис" от Е. Хард, "Принц фон Хомбург" от X. фон Клайст, поставяни в Народния театър в София. А

даптира на български език произведения за деца.

Псевдоними: Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.

 

Съчинения: Regina mortua. Стихотворения. 1909; Химни и балади. Избрани стихотворения. 1902-1909. 1912; Български балади. 1921, 1995; Песен на песните. 1923; Романтични песни. 1926; Освободеният човек. 1905-11, 1929; Декламаториум. Най-популярни песни и поеми. 1932; Пешо чорлавият. Истории за непослушни деца. Нагодил на бълг. ез..., 1933; Най-хубавите басни за деца. Нагодил на бълг. ез... 1934: Едно, две, три... Стихове от... Пантеон. 1934: Земя и дух. 1921-1926. Кн. 1. 1941; Избрани стихотворения. 1966; Избрани творби. 1981.

 

(материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994; автор на статията: Цв. Атанасова)

 


напред горе назад Обратно към: [Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух