Добри Попов Войников (10.11.1833, Шумен — 27.03.1878, Търново).

Възрожденски учител, писател-драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, пръв български режисьор; един от учредителите на Българското книжовно дружество (дешната БАН). Първоначално учи в Шумен при С. Филаретов, Иван Богоров и С. Доброплодни. Завършва френския колеж в Цариград (1856—1858). През целия си живот е учител — отначало в Шумен (1858—1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т. нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864—1870) и в Гюргево (1873—1874).

През 1874 г. приема руско поданство и се връща в Шумен. По време на Руско-турската освободителна война 1877—1878 става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тифус.

През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална трупа, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. От 1870 до 1876 продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен.

Добри Войников е автор на историческите пиеси Райна княгиня (1866), Покръщение на Преславски двор (1868), Велислава, българска княгиня (1870), Възцаряването на Крума Страшний (1871); на комедиите Криворазбраната цивилизация (1871), Чорбаджията (1881), По неволя доктор (1884) и битовата драма Диманка или вярна пръвнинска любов (ръкопис).

Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават и някои литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов.

Обратно към: [Добри Войников][СЛОВОТО]