Той беше българин

и я обичаше вовеки.

С корона царска, или окована.

Сестра, любима, майка, дъщеря,

оставаха зад нея.

А Тя, дори когато той грешеше,

и срам й късаше сърцето,

Тя винаги оставаше му вярна!

Обратно към: [Иля Велчев][СЛОВОТО]