Slovoto

Райко Жинзифов

Биографични бележки

(15.02.1839, Велес - 15.02.1877, Москва)

photoИстинското му име е Ксенофонт, което променя на българското Райко по настояване на Д. Миладинов и Раковски. Роден през 1839 г. във Велес, отначало учи в училището на баща си. В 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Д. Миладинов, който влияе положително на закрепеането на българското му съзнание (бащата на Р. Жинзифов - Йоан е краен гъркоман). След това учителствува в Кукуш. В 1858 г, отива в Русия и в 1864 г. завършва историко-филологическия факултет на Московекия университет със степен кандидат. В 1863 г. издава книгата си "Новобългарска сбирка", в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Л. Каравелов, Н. Бончев, Константин Миладинов, Васил Попович и др. започва да издава списание "Братски труд". Развива огромна публицистична дейност в руския периодичен, печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници "Дунавска зора", "Македония", "Свобода", "Българска пчела", "Век", "Време", в списанията "Читалище", "Периодическо списание", "Българска книжици" и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Интересуват го и въпросите на черковната борба, на българската литература, на славянското единство. В поезията му намират израз носталгията, съчувствието с тежкото положение на народа, съзнанието за неизпълнен дълг. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира в 1877 г.

"Гусляр в собор", "Охрид" и "Жалба" са отпечатани в "Братски труд", кн. 4, 1862 г.; "До българската майка" - в Дунавска зора", г. 1868, бр. 21-22; "Кървава кошуля" е отпечатана в Браила, 1870 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Райко Жинзифов][СЛОВОТО]
© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух