Slovoto

Мара Белчева

Биографични бележки

Мара БелчеваМара Иванова Белчева (08.09.1868, Севлиево - 16.03.1937, София). Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга й м-р Хр. Белчев (1891) следва филология във Виена. От 1903 е близка с П. П. Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фр. Ницше - "Тъй рече Заратустра" (1915), Г. Хауптман - "Потъналата камбана" (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на бългaрската "женска" поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите й са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете й е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите й. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството й. Редактор на "Избрани съчинения" на П. П. Славейков (1923).

 

Съчинения: На прага стъпки. 1918; Пенчо Славейков. Бегли спомени. 1923; Сонети. 1925; Избрани песни. 1931.

 


напред горе назад Обратно към: [Мара Белчева][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух