Женя Димова е родена на 6 юли 1965 г. в гр. Плевен. От тригодишна възраст живее в Казанлък.

Започва да пише през 1998 г. след едно трагично събитие в живота й.

Работи на свободна практика, води литературната страница в казанлъшкия в. „Седмица“, сътрудничи на в. „Искра“. Член е на редколегията на сп. „Кула“.

Има публикации във в. „Литературен вестник“, сп. „Страница“, в. „Литературен форум“, в. „Капитал“ и в някои регионални издания.

Член е на Сдружение на български писатели от 2003 г.

Има издадени 4 книги: стихосбирката „Залите на пролетта“ (1998); стихосбирката „Невидими намерения“ (2000 г., изд. „Захарий Стоянов“); сборника с разкази „Сезонът на видимостта“ (2002 г., ИК „Йомида“) и стихосбирката „Необичайно“ (2003 г., ИК „Жанет-45“, поредица „Поетики“).

Носител е на няколко национални награди: в конкурса „Рашко Сугарев“, Пловдив - 2 награда за разказ през 2000 г.; две награди от конкурса „Магията любов“ през 2001 г., Първа награда в същия конкурс през 2002 г. През 2003 г. книгата й „Сезонът на видимостта“ получава голямата награда за проза в конкурса „Светлоструй“, с. Щръклево, Русенско.

В момента е студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“.

Обратно към: [Женя Димова][СЛОВОТО]