Slovoto

Методий

Биографични бележки

Св. равноапостолен Методий, учител СлавянскиСвети Методий е роден ок. 815 г. в Солун, умира на 6 април 885 г. във Велика Моравия (на територията на днешна Чехия). Византийски политически и културен деятел, по-голям брат на Константин-Кирил Философ. Канонизиран е от християнската църква за светец.

Основни данни за живота и делото на Методий се съдържат в Житие Методиево, житието на брат му Кирил, както и гръцките жития на Климент Охридски и на Наум. Данни се съдържат също така и в други извори - български, гръцки, латински и други.

За детството на Методий се знае по-малко отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. В голяма степен легендарните елементи в житията на двамата братя говорят, че те са родени в Солун, в семейството на подстратега и управителя на Солунска област, Лъв и жена му Мария.

За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават големите му умствени способности. Знае се, че преди да се оттегли в манастир, е бил управител на византийска област, населена със славяни (843-851).

Днес науката предполага, че съставянето на глаголицата - първата славянска азбука, е извършено по време на престоя на Методий в манастира "Св. Полихрон". Тогава би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.

Черноризец Храбър в своя трактат "Сказание за буквите" дава времето, по което е завършено това дело: когато българският престол е зает от княз Борис I, великоморавският - от княз Растица, а панонският княз е Коцел. Според изчисленията това е станало през 863 г.

През 860 Методий, заедно с брат си Кирил, посещава Херсон, натоварен с т. нар. хазарска мисия. През 863, след искане от страна на великоморавския княз Ростислав двамата братя, начело на свои ученици, пристигат в столицата на княжеството Велеград, където развиват активна дейност по превеждане на богослужебните текстове, въвеждат църковните служби: утренни часове, вечерня, повечерие и литургия на старобългарски език.

Във Великоморавия двамата братя прекарват три години, като обучават голям брой ученици. През пролетта на 867 потеглят за Цариград, за да ръкоположат последователите си в църковен сан. По пътя остават за кратко в славянското Панонско княжество по молба на неговия княз Коцел, а после минават и през Венеция, където Константин-Кирил Философ води своя диспут за триезичната догма с латинското духовенство. През 867 г. римският папа Адриан II поканва двамата и техни ученици в Рим, където биват ръкоположени най-изтъкнатите следовници на Кирил и Методий, вероятно Климент, Наум, Ангеларий и Горазд. В Рим Константин Философ е починал, където е погребан в църквата, която носи името на римския папа св. Климент. През 869 г. Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ на Панония и Моравия.

 

 

Смъртта на свети Методий Славянобългарски

 

Св. Методий бил по-голям роден брат на славянския равноапостол Константин Философ – свети Кирил . В ранната си младост той бил избрал военно поприще и десет години управлявал някаква славянска област, подвластна на византийския император. Той обаче почувствал Божието призвание, отказал се от високото си положение и постъпил в манастира, намиращ се в планината Олимп (Мала Азия). Подир някое време тук при него дошъл и по-малкият му брат Константин. От това време те не са се разделяли до смъртта си и заедно извършили великото и забележително дело – създаване на славянската писменост и на християнската просвета всред славяните.

В Моравия светите братя заедно учели народа на христианската вяра с достъпен славянски език и това продължило до смъртта на св. Кирил в Рим. Поради коварните замисли на немското духовенство свети Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в съседната Панония, чийто княз Коцел го върнал обратно при папа Адриан ІІ с молба да го ръкоположи за епископ. От това време свети Методий от обикновен мисионер станал архиепископ на Панония и Моравия, който се подчинявал направо на римския първосветител.

Но клеветите продължавали: ту го обвинявали пред местния княз, че Методий открито изобличава неговия нечист живот; ту на римския папа внушавали, че Методий иска да откъсне от неговия диоцез Моравия и Панония; ту в Цариград изпращали съобщения, че Методий много се приспособил към римския папа. Поради това великият светител трябвало вече в преклонна възраст навсякъде лично да се явява и да изобличава нанасяните клевети. Най-после враговете успели да го хвърлят в затвора за две и половина години, откъдето бил освободен само поради строгата заповед на папа Йоан VІІІ.

И всред борбата с ожесточените врагове свети Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол, като проповядвал словото на божествената истина и като превеждал от гръцки на славянски език свещените книги. Той оставил като скъпоценно наследство превода на всички канонически книги на Свещеното писание и превода на църковноправния сборник Номоканон.

Свети Методий Славянобългарски починал на 6 април 885 г. и бил погребан във Велеград и – според житието му – "лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица". Древната му служба се запазила в ръкописи от ХІІІ век.

 

Източник: Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991.

 

Виж и текстовете за св. Методий написани от св. Климент Охридски.

 


напред горе назад Обратно към: [Методий ][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух