Slovoto

Йоло Кръстев

Биографични бележки

Йоло КръстевЙоло Кръстев Йолов е роден на 24.08.1934 г. в село Попица, община Бяла Слатина в бедно земеделско семейство. Тъжно е неговото босоного детство, а и житейската му съдба. Може би затова в стиховете му много често, почти на пръсти се прокрадва непреживяното, намереното и изгубено, мечтаното щастие.

Възпитаник е на гимназията в Бяла Слатина, където прави първите си опити в литературния кръжок под ръководството на учителя Игнат Николов. През тези години всяко лято участва в радиопредаванията "Стършел" в с. Попица. Може би тогава започва и неговата журналистическа ориентация - активно сътрудничи на многотиражката "Урожай" в Бяла Слатина, на "Отечествен зов" - Враца, на "Народна младеж", "Кооперативно село", "Отечествен фронт".

Въпреки, че завършва учителски институт, Йоло Кръстев избира журналистическото поприще. След отбиване на военната служба (младши сержант, командир на радиоотделение) в гр. Хасково, е назначен за директор на училището в с. Старово, Кърджалийски окръг, но скоро се завръща в родния край, където става хоноруван сътрудник на в-к "Отечествен зов". през 1960 г. е назначен за главен редактор на новосформиращия се в-к "Белослатински глас". Така започва неговата професионална журналистическа дейност. През 1965 г. става член на Съюза на българските журналисти.

След закриване на вестника постъпва като главен редактор на също новосформиращия се заводски вестник "Димитровец" в минно-металургичния комбинат на гара Елисейна. След няколко години е изтеглен на работа в "Отечествен зов" - гр. Враца. Поверено му е основаването и ръководството на общинския вестник "Романска искра" в Роман.

Йоло Кръстев основава няколко общински вестника във врачанския край, работи дълги години като завеждащ отдел във в-к "Отечествен зов" гр. Враца, като редактор във вестник "Ново лудогорие", гр. Разград, и във в-к "Септемврийско дело" - гр. Монтана, където през 1990 се пенсионира.

Наред с журналистическите си материали пише стихове и публикува във вестниците "Народна младеж", "Рудничар", "Белослатински глас". Често гостува в литературната притурка към в-к "Отечествен зов".

Неподправени и неизмислени, покълнали от едро и пълно като сълза зърно, неговите стихове дъхтят на истиска пръст, тежки са като незатулено слънце и като дълбоки бразди се врязва навътре, чак до сърцето на читателя. творчеството му е богато и на жизнена философия и на внушения. И всичко това е докоснато с една особена любов - родния кът, майката, любимата, приятелите.

Завършил своя близо 30-годишен журналистически път, Йоло Кръстев се завръща в родното си село - Попица, където през последните години от живота си пише стихотворения за деца, интензивно излъчвани по Българкото радио в предаването "Закуска на тревата".

В книгата "Вричане", която запознава с творческите постижения на смесения и народния хор - гр. Монтана с диригент Димитър Илиев, са поместени авторски песни на последния по текст на Й. Кръстев: "Детски вик", "Юнак Илия", "Врабчова награда", "Оперна певица", "Пижама". През 2001 година излиза от печат антологията "Китка", събрала литературни произведения, репродукции на картини, снимки на скулптори др. творби на творци родени или работили в района на град Бяла Слатина. В нея са поместени пет стихотворения на поета.

 

Йоло Кръстев умира на 10.03.2000 година.

 

Още от него и за него - на адрес www.iolokrustev.hit.bg

 


напред горе назад Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух