Slovoto

Григорий Цамблак

Биографични бележки

Григорий Цамблак (ок. 1365-1420) е Киевски митрополит (1413-1420), един от най-значителните славянски църковни проповедници, писатели и химнографи.

Роден е в Търново в знатно болярско семейство. Бил е ученик на патриарх Евтимий Търновски. Смята се, че е племенник на Киприан Цамблак.

Около 1390 г. Григорий Цамблак живее в Цариград, където се замонашава. Бил е при духовенството на Цариградския патриарх, а после става игумен на Дечанския манастир в Сърбия. Между 1401 и 1406 г. е презвитер на Великата църква на Молдова и Влахия със столица Сучава. Там той написва Житие на Йоан Нови Сучавски по поръка на молдовския господар Александър Добри. С това той слага началото на литература с румънска тематика и налага в Румъния българския език като книжовен. Малко преди смъртта си (1406 г.) митрополит Киприан го извиква в Русия, възможно за помощ при споровете между Литовското и Московското княжества. На път за Москва Григорий научава за смъртта на Киприан и остава в Литовското княжество (в чиито граници е Киев тогава). Там през 1413 или 1414 г. с поддръжката на княз Витовит е ръкоположен за Литовски митрополит. Цариградският патриарх е против това назначение. През 1415 г. по желание на Витовт е хиротонисан от западно-руските епископи без съгласието на патриарха. Участва в църковния събор в Констанц в Германия през 1418 г. едновременно с посланиците на византийския император. Приет е там тържествено от папата, но отхвърля унията с Рим.

Отношението на Москва към Григорий Цамблак е двояко. Понеже стои на страната на княз Витовт в спора с московския митрополит Фотий е обвиняван като разколник, скрит папист и т.н. От своя страна Григорий пише на Цариградския патриарх, след като е избран на събора в Новогрудек за Киевски митрополит, по повод на изпратените от Москва: "Църкви не са строили, но събираха църковни данъци, митрополитите изнасяха грошовете в Московско, църковните вещи и святини, Христовите мощи и сандали на Богородица, икони, оковани в злато,... цялата църковна украса на Киевската митрополия, това, което князете бяха подарили в чест и за спомен, да не говоря за сребро, злато и църковни прибори,... всичко изнесоха!"

Още в Молдова Григорий Цамблак изявява своя голям ораторски и литературен дар. Написва над 25 поучителни слова и поучения за църковните празници, Житие и Служба на Йоан Нови Сучавски (Белгородски), с когото се запознава в 1401 г. в Белгород, Молдова (днес Белгород Днестровски, Украйна). Като митрополит на Киев пише "Стих на целование" за празника "Успение Богородично". Известни са негови автографи и преписи на служебник, требник и др. Въвежда в южна и западна Русия т.нар. "болгарский распев", който скоро става популярен и в североизточна Русия. Участва дейно в съставянето на Московския летописен свод. Съществуват множество редакции от 16-17 в. на неговите произведения.

В Никоновската летопис за 1419 г. като важно събите е написано: "Тази зима умря Григорий митрополит Цамблак, в Киев, по рождение българин, книжен много, защото научен беше на всякаква книжна мъдрост от детство, и много писания сътвори и остави".

 


напред горе назад Обратно към: [Григорий Цамблак][СЛОВОТО]
© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух